Не знам какво се случваше,кой ме гонеше и къде се намирах,но тичах като побесняло животно.Чувах стъпки след себе си и това ме караше да започвам да усилвам темпото си колкото се може,повече.Покрай мен всичко беше в тъмнина,единствено се виждаха клоните на дърветата.Мисля,че се намирах в някаква гора.
Тичах и тичах,докато не стигнах да ръба на една пропаст.Няма измъкване от тук.Бързо се обърнах и пред себе си видях приближаващата се фигура.Макар и да нямаше маска,лицето изглеждаше някак си тъмно и...мрачно.Фигурата започна да се приближава по - бързо към мен,а аз всячески се опитвах да намеря начин да се измъкна,но краката ми сякаш бяха залепнали за земята.
Фигурата вече беше на милиметри от мен,когато силно ме сграбчи за ръцете.Опитах се да извикам,но от устата ми не излизаше нищо.
Вече виждах лицето на фигурата много добре.Беше...Джош.Той свали качулката си и се усмихна леко."Роуз,къде си мислиш,че отиваш?"-попита той сериозно.Аз не знаех къде отивам,Джош."Няма да те оставя да се предадеш,Роуз?"
"За какво говориш,Джош?"-попитах,гледайки го в кристално сините му очи.
"Няма да позволя да умреш,Роуз!Махай се от тук преди да е късно!"-извика той и преди да успея да кажа нещо,той ме бутна от скалата надолу,а аз изпищях...
Скочих уплашено от леглото,заради кошмара който сънувах.Цялата бях обляна с пот,а когато погледнах надолу бях само по долно бельо,а кракът ми бе превързан.Веднага спомените нахлуха в главата ми.Как Дейвид заби ножа си в бедрото ми,как Хари се опитваше да ме накара да не изпадам в безсъзнание...Хари!Огледах стаята с надеждата да видя Хари тук,но останах разочарована,че го нямаше.
Намирах се в стаята с вестниците.Беше малко по-чиста от последният път,когато бях тук.Беше сложен матрак,който беше изцапан с доста кръв,която най-вероятно е моята.
Опитах се да се изправя,но силна болка ме прониза,карайки ме отново да остана на мястото си.
Започнах да се оглеждам за нещо,с което да се подпра и да се изправя,но стаята беше празна по дяволите!Мисли Роуз,мисли!Погледнах бинта на крака си,който беше пропит с кръв и тогава се сетих,че още бях по бельо.Къде ми е долнището?Отново с поглед огледах помещението,но от дрехата ми нямаше и следа.Какво е наумил Дейвид?
YOU ARE READING
"Truth or Dare" [H.S]
Fanfiction"Знаеш, че можеш да се скриеш, но никога няма да избягаш,скъпа!" каза той и се усмихна зловещо.Дори и в мрака забелязах подлата му усмивка. "Значи сега ще ме убиеш,така ли?Както направи с приятелите ми?" колкото и да се опитвах да изглеждам смела,тр...