"Truth or Dare" [H.S]

Chapter 32 /Just me,him and the moon/

Гледна точка на Хари

Часът беше едва 7 сутринта,а аз се намирах в кухнята,правейки смес за палачинки.Днес е рожденият ден на Роуз и затова реших да и сготвя палачинки.Със сигурност ще е доста изненадана, че мога да готвя и не съм запалил къщата,и защото съм убеден,че тя е забравила за рожденият си ден.

Когато я проучвах,разбира се,че видях кога е родена и запомних.Пък и след вчерашните събития,не мисля,че тя ще успее да се сети,че днес прави 20.Трябва да го отпразнуваме някакси.Направил съм план за целият ден и няма да приемам "не" за отказ.

След "малка" консултация с готвачката на Рик,успях да забъркам сместа за палачинките и сега остава лесната част,а именно - печенето.
Изсипах малко от сместа в тигана и със помощта на черпака се опитах да я оформя във формата на сърце,но никак не се получи.Не ме бива в креативността,нито в готвенето.Какво пък и без това първата палачинка никога не е перфектна.
Скуката започна да се разнася по тялото ми,карайки ме да искам да отида горе в стаята ни,да гушна Роуз и двамата заедно да продължим сънят си,но не мога.Трябва да издържа на пърхащото чувство в стомаха ми за това колко приятно и меко е леглото ми.

Разтърсих глава и обърнах палачинката,надявайки се да не е прегоряла и за щастие не беше.Усмихнах се леко и неволно погледнах към пълният съд със смес,която чака да бъде изпечена и усмивката ми бавно напусна лицето ми.Да се надяваме,че Роуз няма да се събуди,докато не изпека тези проклети палачинки във формите на сърца.

• • •

Най - накрая извадих и последната палачинка от тигана и я сложих в чинията на Роуз,която имаше прилично количество палачинки.И разбира се,беше по - малко от моята.Все пак готвачът получава повече,пък и на нея сложих палачинките с добре оформени сърца,а за мен бяха "по - не перфектните".

Сложих им и шоколад,защото знам,че Роуз е маниак на тема шоколад и тръгнах към стаята ни.Гледах да стъпвам бавно по стълбите,защото едва ли ще ми бъде приятно да изсипя палачинките и едночасовото печене да отиде по дяволите.
Стигайки до вратата ми идваше да си ударя главата в нея,защото никак не прецених как ще я отворя с две чинии в ръцете.По най - тихият начин преместих едната чиния в другата ми ръка и натиснах дръжката на вратата,опитвайки се да не издам никакъв звук.Добре,че имам големи ръце.
Влязох в стаята,виждайки Роуз,която се беше свила на кълбо и се беше увила с одеялото през главата.Тази жена има странният навик да се завива през главата,дори и в стаята да е 30 градуса.Когато я попитах,защо го прави,тя ми каза,че от малка техните са я оставяли сама и тя от страх се завивала през глава с одеялото,за да се чувства в "безопасност".Това се превърнало в навик и сега,ако не се завие не може да заспи.