"Truth or Dare" [H.S]

Chapter 34 /What kind of monster are you?/

Гледна точка на Роуз

  Чувството на нещо увито около китките ми ме накара да отворя очи рязко и да огледам мястото,в което се намирам.Рязката болка в задната част на главата ми ме накара да стисна зъби и да затворя очи за секунда,защото зрението ми се замъгли.Когато ги отворих отново всичко,което се случи си проправи път в мислите ми.Намирах се в познатата ми до болка мина и по - точно в стаята за "измъчване" на Дейвид.Явно мъжът с рум сервиза не е бил от персонала на хотела.Прецакъна съм от всякъде.
   Този път не бях вързана за стола,а се намирах на стар и покрит с прах матрак.Ръцете ми бяха вързани с въже за една тръба,която се намира на стената,докато на краката си имам метални вериги,които съм виждала единствено по филмите.Явно този път Дейвид е по - предпазлив.
Превръзката на устата ми ми пречеше всячески да викам и дори да преглъщам,защото беше толкова стегната,че можеше да спре достъпа на кръв към мозъка ми.

Започнах да дърпам ръцете си и да ритам с краката ми,но нямах никакъв шанс да се освободя.Опитвах се с помощта на езикът си да избутам превръзката,но и това мое действие нямаше никаква полза.Мисли,Роуз!Огледах мястото,колкото главата ми успяваше да се завърти и останах разочарована от факта,че всичките остри предмети бяха твърде далеч,за да ги стигна.
  Започнах отново да се движа,нищо че ръцете ме боляха от всичкото това триене.Тялото ми никак не беше разположено в удобно положение,а напротив,бяха ме вързали под ужасно неудобен ъгъл.Опитах се да издам някакъв звук,но единствено се чу приглушен звук.

Докато търсех начин да се освободя,вратата на стаята се отвори и пред нея влезе човекът,който най - малко исках да виждам.Дейвид пристъпи с високо вдигната глава и подла усмивка.Ръцете му се намираха зад гърба,но това което ме накара да се учудя беше големият червен белег на челото му.Не беше от отдавна, защото със сигурност щях да я забележа,което означава че е от скоро.
"Спящата красавица се е събудила!"-каза той с досадният си глас и седна на матракът,точно д о краката ми.
Бързо се отдръпнах от него колкото можех,защото все пак бях вързана.
"Липсваше ми красивото лице,розичке!"-каза той и се усмихна мазно,преди да се приближи към мен отново,оставяйки ме без място за бягство.
Започна да се приближава още повече към мен,което ме накара да обърна лице на страни и да затворя очи.Очаквах да направи нещо,което да ме накара да бъде още повече погнусена от него,но всъщност усетих как отвързва превръзката на устата ми.
Превръзката падна в скута ми,а аз веднага си поех въздух и облизах напуканите си устни.
"Сега ми кажи,как се чувстваш Роузи?"-попита отново той,карайки ме да го погледна с погнуса.
"Какво искаш, Дейвид?"-попитах го със най - голямата злоба в гласът си.
"Отмъщение,Роуз.Виждаш ли това?"-той посочва белегът на челото си.-"Това е от стола,който разби в главата ми!
Идваше ми се да се изсмея в лицето му,но реших да го играя по - хладнокръвно.
"Съжалявам..."-спрях и го погледнах,виждайки как се развеселява.-"...че не те ударих по - силно!"