"Truth or Dare" [H.S]

Chapter 18 /Everything hidden/

  Тъмнината обгръщаше телата ни и сякаш нищо не ни липсваше.Сякаш забравихме проблемите си,забравихме къде се намираме.Просто стояхме прегърнати през цялото време.Усещах бързия ритъм на сърцето на Хари,усещах глътките въздух,които си взимаше и се наслаждавах.Наслаждавах се дори и на малките неща,които прави.

"Роуз?" Хари наруши тишината.

"Ммм?"измънках аз,докато още го прегръщах.

"Искам да ти разкажа истината."каза той и се отдели от мен,поглеждайки ме в очите.

"Няма нужда,искам да ми разкажеш,когато си готов."хванах ръката му и му се усмихнах.

"Вече съм готов,Роуз."каза той и въздъхна.

Разбирах,че му беше трудно да говори за миналото си,затова не го и пришпорвах.Знам,че той съжалява за това,което е извършил в миналото си,но все пак човек се учи от грешките си,нали?Още не знам нищо и не съм сигурна дали това,което ми каже ще повлияе на мисленето ми за него,но все пак искам да ми разкаже.Искам да го опозная,както никой до сега.

"Не знам от къде да започна."каза той и прокара ръка през косата си.

"След като убих онзи и полицията дойде,веднага ме изпратиха зад решетките.Имаше възможност да ме заведат в някакво място за превъзпитаване на непълнолетни.Страхувах се,че повече няма да видя семейството си,че ще прекарам целият си живот или в затвора или в онова превъзпитателно място.Но за моя "радост",случаят ми се преглеждаше от съдия,който е стар приятел на майка ми.След малко преговори,съдията каза,че съм с психични увреждания след цялото малтретиране от страна на доведения ми баща.И така ме пратиха в клиниката.Майка ми си мислеше,че там ще съм в безопасност,но това далеч не беше така."въздъхна той и видях болката в очите му,макар и покрай нас да беше пълен мрак.Хванах ръката му и му кимнах окуражително,а той леко се усмихна.

"Бях тийнейджър,който е несправедливо вкаран в клиника за психично болни.Бях ядосан на майка си,бях ядосан на съдбата си,буквално на всичко.А колкото до клиниката - отвън всичко изглеждаше нормално,но от вътре никак не беше така.Директорката беше зла кучка,която не ме харесваше още от началото.Знаеше,че не съм луд и ѝ харесваше да ме вижда как се измъчвам.Държеше се отвратително с мен,защото разбрах тайната ѝ.Тя тровеше пациентите,Роуз!Даваше им някакви хапчета,които били поддържали имунната система и така нататък.Опита се да ги даде ѝ на мен,но аз ги изхвърлих.Няколко месеца живеех в страх,че тя ще се опита да ме убие.Тогава в клиниката дойде Дейвид.От начало бях скиптичен към него,но после той започна да говори с мен и така ме накара да му вярвам.И така той започна все повече да разбира за миналото ми и за нещата,които съм вършил,но никога не ми каза нищо за себе си.Не знаех защо е влязъл тук,не знаех нищо за него,но бях толкова уморен от самотата и просто той успя да се възползва от това.Той беше единственият човек,който ме разбираше.Нямах си и представа,че той може наистина да е болен.Бях толкова сляп.
Един ден,докато обядвахме той ми сподели идеята си да избягаме.Съгласих се,защото знаех,че ако остана тук,единствено ще изляза в ковчег.Накара ме да се сближа с една от сестрите,която беше на средна възраст и беше доста мила с пациентите.Превърнах се в лъжец и манипулатор.Накарах жената да ми вярва и с нейна помощ успяхме да избягаме.Не познавах околността извън Лондон,затова разчитах напълно на него.И така той ме заведе тук и ми каза да стоя и да не ходя никъде.
Знаех,че ни търсят,но не знаех,че е толкова сериозно.Тогава той се върна с кола пълна с какви ли не оръжия.Попитах го защо,а той каза,че трябва да се защитаваме.За кратко време,Дейвид ме научи да стрелям и да се предпазвам."-той отново спря и виждах колко тежко му е да говори за това.Не знаех какво толкова се е случило,но явно наистина е докоснало Хари по някакъв начин.