"Truth or Dare" [H.S]

Chapter 3 /Nice to meet you,Rose/

Много често повечето хора,се определят от мнението на обществото.Когато обществото започне да говори за тях по един напълно измислен начин,ние започваме да им вярваме и стигаме до там,че започваме да отбягваме дадения човек.Аз също съм една от тези хора и никак не се гордея с това мое качество.Тези мисли са подтикнати не от кой да е,а именно от непознатия,който уби приятелите ми.

Не знаех как да се чувствам в момента.Бях уплашена,че ще ме убие,но и в същия момент бях толкова ядосана.Исках да го нараня така,както той нарани хората,които толкова много обичах.Нямах време да ги оплаквам,те не биха го искали.Трябваше още сега да се захвана и да разбера що за човек е този.

Той винаги беше най-обсъжданата тема на града и всеки измисляше какви ли не простотии за него.Веднъж попаднах на разговор между две жени и те казаха,че той е бил обикновено момче,докато един призрак се вселил в него и не го направил убиец.Що за глупусти?

Може би ако в момента не бях в неговото "скривалище",бих повярвала,но сега единственото нещо,което се върти в главата ми е неговото държание.

Що за психопат би се сдържал толкова дълго,за да не убие човек?Той толкова лесно сдържа емоциите си,сякаш няма такива.И колкото и малка част от лицето му да видях,мога да кажа със сигурност,че е доста атрактивен за убиец.Боже,какви ги говоря!Та той уби гаджето ми и приятелите ми!

Сега,когато си припомних за това,техните окървавени тела отново се показаха пред очите ми.Те не заслужаваха това.Те заслужаваха много повече от това да бъдат убити и телата им да не бъдат дори и погребани.

Но аз ще си отмъстя.Ще го направя за тях.

Не знам колко време е минало от както съм в мината,но според слънчевите лъчи,може би е следобяд.Моля се със цялото си сърце и душа майка ми да се е прибрала и да е видяла,че ме няма.

Бих се обадила на полицията,но онзи сигурно ми взе телефона.
Като говоря за него,той въобще не се е появявал.Опитах се да изляза докато го нямаше,но някак си сега огромният отвор е затворен с врата,а вратата е заключена.Не бях забелязала,че има врата снощи.А и умирам от глад,а на гладен стомах не се мисли.

Докато се бях свила до стената на мината,чух приближаващи стъпки.Тук имаше ехо и сякаш от всички страни идваше някой.Отново започнах да се панирам,сигурно сега идва и моят край.Допрях се до стената,колкото се може по плътно и скрих глава в шепите си.Поне да го направи докато не гледам.

"Ето ти храна,може да си гладна."каза той с монотонен глас.

Аз изправих глава и го погледнах,държеше някаква чиния с храна,но откъде да съм сигурна,че няма отрова вътре.

"Спокойно,не съм сложил никаква отрова."казва той,сякаш прочел мислите ми.

Аз кимнах леко и взех чинията.Има късмет,че съм много гладна иначе нямаше да приема нищо от него.

"Е,как се казваш?"пита той.

"Какво те засяга?Да не би да искаш да станем 'приятелчета'?"попитах аз саркастично.Пък и той не ми каза своето име.

"И без това ще постоиш тук,нека поне да се запознаем"каза и ме погледна очакващо."Ако ми кажеш своето,аз ще ти кажа моето."

"Роуз"казах аз с въздишка.Наистина успява да ми лази по нервите.

"Приятно ми е да се запознаем,Роуз.Аз съм Хари."казва той.

Хари.Звучи някак странно.

"Защо се държиш така?"реших просто да го питам откровено.

"Как?"ако можех да видя лицето му,може би щях да разпозная дали се прави или наистина не се досеща.Шибана тъмнина.

"Сякаш не си психопат!Сякаш не си убил приятелите ми!"извиках леко и го погледнах за кратко.Лицето му беше в тъмната част,а аз бях в мястото с повечето слънчеви лъчи и той със сигурност можеше да ме види,но аз него не.

"А откъде знаеш че съм?"попита той и това ме накара да се замисля.
Този човек наистина е труден за разбиране.

"Кое по-точно?"наистина не разбирах за какво говори.За това дали и психично болен или за това дали не е убиец.

"Трябва да разбереш сама,Роуз."името ми го каза шептейки и приближавайки се към мен.Когато лъчът светлина го озари,вече бях сигурна,че той е доста атрактивен.Но друго нещо ме накара да се учудя.Зелените му очи искряха по един начин,който те кара да повярваш,че казва истината.Сякаш те хипнотизират.
Става все по-трудно да разбера този човек.

Той се изправи и тръгна отново в същата посока от която дойде,а мен ме остави потънала в размисли.
Психологията никога не ми е била силен предмет,но все пак знаех нещо за тази наука.А всичко,което съм учила за психично болните не съвпада с държанието на Хари.

Попринцип психичното разстойство се поражда от много стрес или от някакво нещо от което е бил зависим.Хари не ми изглежда сякаш да е стресиран или нещо такова,нито пък да е зависим.

Но аз няма да се предам.Ще разбера всичко,което крие и ще го ударя в най-слабото му място.Защото той направи така,че любимите ми хора да страдат.И аз ще го накарам да страда.

Здравейте прекрасни!
Как сте?Това е новата глава,надявам се да ви хареса!
Какво мислите,че е намислила Роуз?
Съжалявам ако има грешки и това с теорията за психичното разстойство не съм много запозната с него затова съжалявам ако има нещо грешно.
Обичам ви и се пазете!
(редактирана)