"Truth or Dare" [H.S]

Chapter 27 /A wonderful nightmare/

Една седмица по - късно

Гледна точка на Роуз

  През изминалата седмица се чувствах като преродена.Сякаш се бях родила точно тогава и градях всички спомени от нулата.Всичко ми изглеждаше като един прекрасен кошмар.Кошмар,от който не исках да се будя.
Бях забравила за всички тревоги в ежедневието си.Нямаше го страхът,че Дейвид може да се появи всеки момент и да направи бог знае какво.Исках да живея за момента.
С Хари всичко беше невероятно.Мисля,че и двамата тайничко бяхме наясно с чувствата на другият,но все пак се страхувахме да си го признаем.Той се държеше прекрасно с мен - носеше ми храна,развеждаше ме в града,купуваше ми дрехи.Все глезотийки,които ме караха да се чувствам специална,но и неудобно в същото време.Не бях съгласна с това "момчето трябва да плаща за всичко" нещо.Няколко пъти с Хари се скарахме,кой да плати сметката,но накрая я разделяхме.
   И все пак,този живот ми хареса.Бях щастлива.Чувствах се обичана,както никога до сега.И знаех,че това няма да трае за дълго,но мамка му,исках да остана над облаците още малко.Бях забравила чувството да си вземеш топъл душ, бях забравила колко приятно е да си пуснеш филм,докато ядеш чипс.Тези малки и незначителни неща,на които не обръщах никакво внимание,сега разбрах колко ми бяха липсвали.Да се събудиш сутрин,на мекото си легло,вместо на задушният си спален чувал е рай за мен!А да се будя до Хари... още по - добре.
  

  Тази сутрин не беше никак по - различна от останалите.Събудих се,оплела се около белите завивки.Тежката ръка на Хари ме беше прегърнала здраво през кръста и едва помръдвах,но в същото време се чувствах в безопасност.Обърнах главата си към него и за първи път от месеци го видях да спи.Изглеждаше толкова невинен и беззащитен,а в същото време,той е вършел толкова лоши неща в миналото си.Не искам да си припомням за нещата,които е вършил,защото знам,че се е налагало и това е просто минало.Не,не оправдавам постъпките му,просто някак си разбирам как се е чувствал.
Наблюдавах за кратко колко красив беше докато спи,а в мислите ми се въртеше едно и също нещо - как да му призная чувствата си.Може за някои момичета да е важно момчето да направи първата крачка,но на мен ми е все тая.Хари ми е споделял,че не е на "ти" с връзките и знам,че сигурно му е трудно да споделя емоциите и чувствата си,но мамка му,толкова много искам да му кажа как се чувствам.Искам да разбера дали чувствата ни са споделени,дали въобще имаме бъдеще заедно.Рано е още за мисли за бъдещото,но аз съм човек,който обича да планира.Искам да съм сигурна в това,което правя.Чаках твърде много,за да стана сигурна в чувствата си и вече мисля,че съм наясно с тях. Аз съм влюбена в Хари.