"Truth or Dare" [H.S]

Chapter 2 /Scared/

Замисляли ли сте се за миг,как животът ви може да се промени буквално от всякъде,само заради една грешка,която сте направили.От нормалният ви живот да останат само спомените.Да ви липсва и да ви кара да искате да се разцепите на две и да спрете извършването на решението.

Да бъда честна,до сега това не ми се бе случвало.Аз съм човек,който обича да залага на сигурно и рискуването го прави да полудява.Може би съм взела това качество от майка ми,която е адвокат или от баща ми,който е лекар.Не съм сигурна, защо мисля това,като при мен се случва нещо ужасно.

След като чух писъците на приятелите си,треперенето ми стана още по-силно,а вятърът хич не помагаше на ситуацията.Малко след като се чуха писъците,започнаха да се чуват силни звуци като пукоти.Наистна съм уплашена от това,което ме очаква вътре,но заради приятелите ми ще го направя.Тялото ми затрепери като листо,а главата ми започна да се оглежда с надеждата някой неочаквано да се появи и да помогне.

Взех телефона си,включих фенерчето и тръгнах към входа на тунела.Треперех от страх и на всяка крачка бях готова да се разрева,но реших да бъда силна.

Влязох в мината и веднага миризмата на мухъл и нещо,което не мога да определя,накара стомаха ми да се преобърне.Продължих напред,повтаряйки си,че това може да е просто номер,който Рики е измислила.Тя все пак знае,колко съм страхлива.

Колкото повече влизах навътре,толкова повече миризмата ставаше по-непоносима.Ръцете ми трепереха и фенерчето леко се тресеше,но не можех да направя нищо.Усещах туптенето на сърцето си в гърлото ми и ми се струваше,че дори дишането ми е твърде шумно.

Чух шум зад себе си и се обърнах назад,продължавайки да ходя,но зад мен нямаше нищо.Изведнъж се спънах и паднах върху нещо.Беше твърдо и топло и мисълта,че съм паднала върху някакво мъртво животно нокоро мозъка ми да изключи.Помислих си че е някакво надигане на повърхността след като го напипах,но когато насочих фенерчето си натам,то падна на земята.Бързо покрих устата си за да не изпищя,но очите ми реагираха и сълзите ми започнаха да текът.

Там на земята,покрит с кръв,лежеше Джош.Изглеждаше покъртително и това ме караше да заплача повече и да започна да крещя.Изправих се и насочих фенерчето си напред виждайки Рики,Вероника,Алекс и Мелани да лежат точно до него.И те не изглеждаха по по-хубав начин,напротив-Рики беше с прерязано гърло,а останалите имаха поне по пет прободни рани.