"Truth or Dare" [H.S]

Chapter 17 /Fate is a bitch/

  Събудих се с ужасно главоболие и се чувствах,сякаш са ме удряли в лицето с камък.Снощи не спах кой знае колко,през повечето време просто плаках или се убеждавах,че съм пълен карък.Дори и мечето не ми помогна,а най-лошото е,че бонбоните ми свършиха.Защо съдбата е такава кучка?

Защо трябва да имам такъв лош късмет?Да не би да съм счупила някакво огледало,когато съм била малка?Не знам какви ги мисля,но просто се опитвам колкото се може повече да огранича мислите си за Хари.Няма повече да мисля за устните му върху моите,или за добре оформеното му тяло...Боже,Роуз спри се!

Вътрешният ми глас отново се обади,но този път не се ударих по главата,защото се зарадвах,че прие моята страна.По принцип,вътрешният ми глас защитава Хари.Добре, спирам!

Като говорим за лош късмет,когато се размърдах усетих нещо странно.По дяволите!Не може да бъде!
Какво се случи?Най - уникалното нещо - цикълът ми дойде точно в най-неподходящият момент.
Защо се случва точно на мен?А уж щях да избягвам каквито и да е контакти с Хари.

Изправих се леко от седналото си положение и усетих болката в стомаха си,сякаш някой ме удари с невидим юмрук.Започва се.
Не си нося нищо със себе си,защото от къде да знам,че някакъв беглец ще ме отвлече.Сега Хари трябва да ми донесе.Страхотно!Не,невероятно!

Имам идея!Ще стоя тук докато цикълът ми мине,а когато Хари дойде няма да му отварям.Звучи добре.И тогава го видях.Идва ми да плача,да крещя и да обвинявам съдбата си,за това ужасно неловко и излагащо нещо.Точно така,имаше петно от кръв на панталона на Хари.Сега как ще го погледна в очите.Не стига това,че се чувствам като ненужен парцал,но сега и тази болка в корема.Искам си бонбоните.

Тогава чух трите почуквания и тихо започнах да проклинам съдбата си.

"Роуз,може ли да отвориш?Донесох ти храна."каза тихо Хари и ме накара отново да прокълна това,че усетих пеперудите в стомаха си.Тъпи хормони.

"Виж,съжалявам!Отвори ми и ще ти обясня всичко"той продължаваше да шепне до вратата,но нямаше някакъв начин да му отворя и да види петното на панталоните.

"Хайде,Роуз!Моля!"той продължаваше да се моли,а аз продължавах да не му говоря.

"Не мога." казах аз,доближавайки се до вратата.

"Защо?Вече ти се извиних,а аз не се извинявам."каза той от другата страна на вратата.