"Truth or Dare" [H.S]

Chapter 14 /Kiss/

Днес,за първи път от както съм тук се събудих като нормален човек.През ноща спах като къпана,макар и да не съм се къпала,от както съм тук,но това сега е друг въпрос.Днес се чувствам сякаш не съм отвлечена и не съм затворена в прашна и мръсна мина.Може би е заради мечето,но сега се чувствам жива.Буквално!

Спалният чувал се беше увил по мен и ми беше трудно да се развия,без да събудя спящия Хари.Като говорим за Хари още съм му обидена за това,което направи снощи.Аз се опитах да му дам кураж и да го успокоя,защото знам какво е да ти липсва семейството ти.Но той явно го прие по друг начин.Няма да си съсипвам хубавото настроение (което се появява веднъж в годината),а просто ще го отбягвам.

Не се изправих веднага,а се обърнах към Хари,който за първи път спеше обърнат към мен.Изглеждаше спокоен.И красив.

Да,аз си го помислих,не съвестта ми.Признавам,че е много привлекателен и може би малко съм хлътнала по него,но това е просто мимолетно.Боже,да нямам стокхолмски синдром?Ето сега го загазих.

Добре да се върнем на Хари.Разтърсих леко глава,за да накарам тези мисли да изчезнат от главата ми и отново се вгледах в него.За първи път го виждам толкова невинен и уязвим.Изглежда сякаш е ангел,който не би направил никому зло.И съм сигурна,че прави това само,за да изглежда силен.Иска да скрие същността си от света.

Точно като мен.

"Не са ли те учили,че не е хубаво да зяпаш някого.Особено като спи."каза Хари още със затворени очи и ме накара да се върна в реалността.
Няма да му говоря,защото съм му обидена.

"Защо мълчиш,да не си загуби гласа?"попита той.

Погледнах го за малко и се изправих в седнало положение.Преди да успея да се изправя,той ме дръпна за ръката и аз загубих равновесие и се стоварих върху него.

"Не ме докосвай!"казах му тихо,но той не помръдна,дори ме избута по-близо до себе си.

"Какво ти става?Да не си станала от обратната страна на леглото?"попита и леко се засмя.
Глупак.За него или всичко е шега или сериозно сякаш сме на разпит.

"Ти трябва да знаеш най-добре."казах.

"Моля?Какво съм направил?"попита учудено.

В момента не мислех никак рационално.Почти го бях възседнала и с тези негови очи,през главата ми минаваха какви ли не мисли.