"Truth or Dare" [H.S]

Chapter 4 /Danger/

Казвал съм ти, че в живота има неща които са по-страшни от дракони, - каза той. - Например, любов. - Валтер Мьорс

Времето минава толкова бързо.Сякаш е като пясък с който си играеш- изнизва се през пръстите ти преди да си усетил.Много често ние подценяваме времето.Подценяваме и живота.А когато,вече не можем да върнем времето назад се замисляме и си казваме - да можех да върна времето назад.

В момента бих дала всичко на света,за да мога отново да прегърна най-добрата си приятелка и да ѝ кажа колко много означава за мен.Да мога да прегърна родителите си и да им кажа,колко ми липсва тяхното внимание.Да мога да целуна Джош и да му кажа колко го обичам.

Но уви,не мога да върна времето назад.И това ме подлудява.Вече самата аз полудявам.Стоенето до убиеца на приятелите ми ме подлудява!

Вече бях намислила плана си - ще се сближа с Хари и ще го накарам да ми вярва и когато най-малко очаква ще му забия нож в гърба.Не съм убийца и не съм планирала убийство.Нямаше да падна толкова ниско като него и да отнема живота на невинно същество.А и не само смъртта може да накара човек да страда.

Понякога предателството от близък човек боли повече от една физическа рана.А аз ще се постарая да бъда този 'близък' човек.

Изправих се решително и тръгнах в посоката,в която тръгна и Хари.Не бях сигурна къде вървя,защото тук е наистина тъмно,но когато завих наляво пред мен се разкриха три разклонения.

Изглеждаха доста мрачни,но благодарение на няколко дупки,светлината свободно влизаше и правеше мястото по-открито и светло.Реших да мина през средният тунел,защото там беше малко по-светло.

Тунелът беше пълен с паяжини,както и доста разхвърляни дъски.Продължавах напред без да обръщам внимание на безпорядъка,който цари в този тунел.Наистина изглеждаше доста зловещо и всеки момент очаквах някакво чудовище да изскочи от някой ъгъл.А и какво очаквах - да открия палат?

Завих надясно и пред мен се разкри малко помещение,което приличаше на стая,но нямаше прозорец,нито легло.Изглеждаше като огромна дупка,която можеше да бъде използвана за стая.Не че изглеждаше като такава.По - скоро изглеждаше като бунище.Всичко беше във вестници и то доста стари.Пода едва се виждаше от всичките разхвърляни хартии.Приближих се и взех един от вестниците,тъй като любопитството ми ме изяждаше.