"Truth or Dare" [H.S]

Chapter 35 /We will get out Rose,you'll see./

Гледна точка на Хари

От няколко часа Роуз е в пълен екстаз - от както прие онова хапче,тя не спира да гледа тавана без да помръдва и сантиметър.Опитах се да привлека вниманието ѝ,като ѝ виках,но тя сякаш беше изпаднала в някакъв транс.Лежеше на мръсният матрак,краката ѝ гледайки към мен,главата ѝ беше облегната на стената,а очите ѝ бяха като залепени за тавана.От мястото си можех да видя,че въжето беше разранило китките ѝ,но тя не показваше никаква болка.

Чудех се какво ѝ беше дал Дейвид,за да предизвика такава реакция от нейна страна.Сякаш духом се намираше на някаква друга планета,а тялом е тук.
"Роуз?Роуз,чуваш ли ме?"-повиках я отново,надявайки се поне да получа едно кимване от нейна страна.
Главата ѝ леко се наклони настрана,срещайки очите си с моите.Лицето ѝ беше с каменна сериозност,без да показва никаква емоция.Няколко кичура коса се бяха залепили по челото ѝ,а очите ѝ бяха кърваво - червени.По дяволите,да не би онзи да не ѝ е дал наркотици?Толкова ли време е отделил,за да превърне наркотика във формата на хапче,само за да го даде на Роуз?Той е пълна откачалка.
"Роуз?Роуз,моля те кажи ми,че ме чуваш!"-отново я повиках,но тя продължаваше да се взира,сякаш виждаше през мен.

Започнах да се дърпам в опит да счупя тръбата или в най - добрият случай да откопчая белезниците,но не се получаваше.Отдавна бях изгубил форма,ако бях отвлечен преди няколко месеца със сигурност до сега щях да съм свободен.

През вратата бавно влезе усмихнатият до уши Дейвид,кръстосал ръце пред гърдите си и гледайки сякаш е най - високопоставеният човек на тази планета.Така ми идваше да се освободя и да го пребия,но този път до смърт.Няма да направя същата грешка като преди и да го оставя да се измъкна.Ще го убия,със или без знанието на Роуз.
"Какво си ѝ дал кучи син?"-извиках бясно и отново изпънах ръце напред,предизвиквайки силен звук на желязо,удрящо се в друго.
"Обикновено хапче,какво имаш предвид?"-попита той,опитвайки се да изглежда невинно,но усмивката му развали цялото прикритие.
"Не ме балъмосвай,едно хапче не би предизвикало тези реакции от нейна страна!Само не ми казвай,че си ѝ дал наркотици."-вече бях меко казано бесен,а тази негова мазна усмивка вдигаше нервите ми още повече.
"Щом искаш."-каза и сви рамене,сядайки на стола по средата на стаята.
"Какво по - точно ѝ даде?"-попитах го,опитвайки се да придам на гласът си колкото се може по - спокоен тон.
"Кетамин."-каза той спокоен.
"Дал си ѝ шибан кетамин?Ти наред ли си по дяволите,това може да я прецака напълно!"-извиках му аз,вече не можейки да задържан нервите.

По дяволите,този кетамин е шибано опасен!Може и процентът на опасност от смърт да е малък,това не означава,че е невъзможно!Не само,че тя няма да помни нищо,но може да получи и доста опасни странични ефекти.Но не разбирам,защо ѝ го е дал?Да не би са да е защото кетаминът може да изолира болката,когато е приет в организма ни?
"Защо си ѝ го дал?И от къде по дяволите си го взел и си го направил във формата на хапче?Знаеш,че сега той се използва от лекари."-попитах го след минути тишина,надявайки се да получа поне един отговор.
"Точно ти знаеш,че взимам това,което искам.Ако искам мога да те превърна в кубче лед."-каза той и се усмихна,сякаш беше направил най - доброто нещо на свете.

Бях готов да го разпитам още повече,когато той се изправи и извади от джоба си малък джобен нож.Погледите ни се срещнаха и той веднага измъкна самодоволната си усмивка,насочвайки се бавно към Роуз,която беше в пълен транс.
"Дейвид не си го и помисляй!"-извиках му,но той не ме отрази.

Стигайки до Роуз,Дейвид се наведе към нея,лицето му точно срещу нейното.Очите ѝ се отместиха към него,но друго не се случи.И двамата се взираха един в друг,разликата обаче беше,че Роуз гледаше Дейвид с каменно изражение,а той я наблюдаваше с омраза.
"Спокойно розичке,няма да боли!Е,поне се надявам."-прошепна ѝ той и показа джобното ножче пред очите ѝ.
Тя продължаваше да гледа бездушно и без никаква реакция.
"Това ще бъде нещо,с което ще ме запомниш,Роуз.Всеки път,в който се погледнеш в огледалото ще си спомниш за мен."-каза той и се засмя леко.
"Дейвид ще те убия,мамка му!"-извиках и започнах да се тръшкам в опит да се освободя.

От страна на Дейвид не получих никакво внимание и без да се замисля той прокара върха на ножа по страната на врата ѝ,наблюдавайки изражението ѝ.Тя продължаваше да се взира в него,без да проронва нито сълза,нито звук.Знаех,че няма да я убие,но мисълта,че я наранява пред мен ме подлудяваше.
"Спри!Спри,мамка му!"-виках,крещях,но той продължаваше да държи ножа на раненото място.Със все сърце се молех кетамина да действа и тя да не усеща нищо.

  Звука на метал удрящ се в пода ме накара да спра да се дърпам и да погледна отново към тях.Дейвид изпусна изцапания с кръв нож и за секунда отново се взираше в очите ѝ.Когато забеляза,че кетамина още действа и тя не усеща нищо,Дейвид се засили и ядосано изхвърча през вратата.
Въздъхнах и облегнах глава на стената,спокоен че всичко е наред.Погледнах към Роуз и на врата ѝ имаше малка струя кръв,която се стичаше надолу и попиваше в тениската ѝ.

"Ще се измъкнем Роуз!Ще видиш."-прошепнах ѝ и изморено се облегнах отново на стената.

Здравейте!
Та новата глава е тук и се надявам да ви е била интересна!Да,знам че отново закъснях,за което съжалявам.Не ми се сърдете,моля! :)
Исках също да ви благодаря за 9 ХИЛЯДИ ПРОЧИТАНИЯ!Уникални сте!
Обичам ви и се пазете!