"Truth or Dare" [H.S]

Chapter 20 /Where are you,Harry?/

(Препоръчвам ви да слушате песента,която е горе,за да почувствате адреналина.)

~Хари~

  Обикалях безцелно в мината и се опитвах да подтисна чувството си да се върна при Роуз.Знаех си,че нещата,които се случват между нас не са правилни.Знаех,че ще я нараня.Но мамка му,не можех да спра да мисля за нея!Никога не вярвах,че чудовище като мен ще изпита чувства към ангел като нея.Тя не заслужаваше да попадне в това дяволско място,нито да изпита толкова много болка,нито да се срещне с Дейвид.Тя заслужава по-добър живот,от това да стои в някаква мина и да облича дрехи,които не са нейни.

Но аз съм виновен.Трябваше да страня от нея,а не да се опитвам да я опозная.Сега дори не знам какво изпитвам.Ще ми се майка ми да беше тук.Щях да ѝ споделя,а тя щеше да ми даде съвет и да ми помогне.Но я няма.Мога да ѝ звънна,но така подлагам живота ѝ на опасност.Трябва да се справя сам.

Въздъхнах и реших да изляза от мината, защото усещах как се задушавам.Малко зад мината се намира малка беседка,която сигурно са използвали,за да се хранят.Тук беше мястото ми за размисли.Винаги когато нещо ме мъчеше идвах тук и просто се вглеждах в дънера пред себе си и се оставях на природата.

Винаги,когато съм тук си представям една и съща картинка:аз,майка ми и сестра ми.И тримата сме седнали на масата в кухнята.Сестра ми е до мен,а майка ми е отсреща и слага храната.Двамата със сестра ми се бутаме и се закачаме,а майка ни ни се кара и ни казва,че сме твърде големи да се бием.Смехът ни се носи в цялата къща,няма тревога,няма болка.Няма го страхът,когато чуем вратата да се отваря.
Майка ми ни поднася печеното пиле,а ние със сестра ми казваме колко вкусно изглежда.Майка ни целува по бузите и сяда на масата.

Винаги си представям тази картинка,защото още от както се помня ние никога не сме сядали да вечеряме заедно.Аз се хранех рядко в къщи,а майка ми беше толкова заета, че вярваше,че онзи мъж се грижи добре за нас.

При спомена затегнах челюстта си и погледнах към лявата си ръка.Точно под лакътя стоеше белегът,който той ми остави.Опита се да ме заплаши със запалката си,но тя се изплъзна от ръцете му и ме изгори.Винаги,когато погледна към този белег,ядът в мен расте все повече,а онази тъмна страна, която толкова време се опитвах да прикрия,започва да излиза.

"Хари!"-извика някой и когато се обърнах видях Дейвид.

Както винаги той отново беше с изисканият си костюм,сресаната коса и сериозното изражение.
Отидох до него и се опитах да видя по изражението му какво има,но той само кимна да го последвам.