"Truth or Dare" [H.S]

Chapter 12 /We almost kissed!/

Тъмнината беше единственото нещо,което виждах в момента.Не знам къде се намирам,нито защо е толкова тъмно.Продължавах да ходя направо,нямах никаква идея на къде отивам.Сякаш съзнанието ми знаеше пътя и ме водеше.

Изведнъж мрака изчезна и вече можех ясно да видя къде съм.Бях в мината.Покрай мен нямаше никого,а в далечината се чуваше силно удряне и писъци.Затичах се към мястото,от което идваха звуците,но сякаш тичах на едно място.Сякаш пътя до там беше безкрайно дълъг.

Тичах и тичах,но все си оставах на същото място.Писъците ставаха по-силни.Вече разпознах гласовете,затова се опитвах и да забързам темпото си но нищо не се получаваше.Опитвах се да извикам,но от устата ми не излизаше нищо.Отново мракът се завърна,но последното,което чух беше до болка познатият глас на Вероника,викаща моето име...

Отново сънувах кошмар,но този път ме събуди слабото почукване на вратата.Още не можех да се отърся от съня си,но помнех думите на Хари за "тайното почукване".Когато чух още две почуквания,вече бях сигурна,че е той.

Изправих се от мястото си и извадих ключа,който бях сложила в джоба на панталона си.Отидох бързо до вратата и я отключих.Хари бързо влезе вътре и отново с поглед ми показа да заключа.

"Какво има?Изглеждаш бледа."каза той и леко докосна бузата ми.Макар и това докосване да изпрати електричество по цялото ми тяло и да исках да ме докосне пак,се отдръпнах леко.

Не трябваше да му давам надежда.Макар и вече да знам,че той не е убиец,още не съм сигурна дали да му вярвам.Пък и нищо няма да се получи.Накрая и двамата ще сме с разбити сърца.

"С-сънувах кошмар."виждах как чертите на лицето му отново станаха сериозни заради реакцията ми и макар да исках да разбера за миналото му толкова много,трябваше да поставим някакви граници."Как върви плана?"