"Truth or Dare" [H.S]

Chapter 31 /I'm afraid if I kill him I'll lose Rose forever./

Гледна точка на Хари

  Животът и като цяло всичко в него е много сложно нещо,което не успявам да разбера.Не разбирам,защо трябва толкова много хора да страдат без причина?Не разбирам,защо съществуват хора,които убиват и грабят невинни?Но явно такава е природата ни.
  Но това,което най - много ме побърква е,защо хората,които заслужават най - много,получават най - малко?Пример за това е самата Роуз.Тя е най - чистото и невинно човешко същество,което някога съм срещала.Тя би направила път дори и на мравката,мамка му!Никога до сега не съм я чул да се оплаква от всичките си тревоги,винаги ги е държала в себе си.Колкото и да е била наранена,тя винаги е стояла с гордо вдигната глава и усмивка,макар и фалшива.Единатвеният път,в който я видях да се разпада напълно,беше когато беше сама и си мислеше,че никой не гледа.Но,аз винаги бях там и я наблюдавах.
  Беше още в началото на "запознанството" ни.Спомням си,че се беше свила на топка и лежеше на студената земя,треперейки.Тихото ѝ хлипане се чуваше слабо,но все пак се усещаше болката в гласът ѝ.Тя не знае,че съм видял това и знам,че ако ѝ кажа,срамът ѝ от мен отново ще се завърне.А аз не искам това.
  През малкото време прекарано с Роуз,успях да видя едно нещо у нея - сила.Може и да имаше слабо телце,но силата вътре в нея беше много по - голяма.Не малко пъти тя самата ми беше показвала колко много сила се крие в нея.Едно момиче,което е отвлечено и заплашвано би било уплашено до смърт.Но Роуз се държеше и задържаше всичките си емоции вътре в себе си.А повярвайте,това е трудно.
Дейвид заби нож в кракът ѝ,но тя отново се пребори с това и успя да оживее.Избяга с мен,макар всичката опасност.А факта,че тя се влюби в мен ме изумява всеки божи ден.

В момента от силната и смела Роуз нямаше следа.На идване към това дяволско градче,в очите ѝ се виждаше надеждата със семейството ѝ да се сплотят.Виждаше се колко е нетърпелива и в същото време нервна.А сега,на седалката до мен седеше едно напълно разбито момиче.Сърцето ми се късаше да я гледам така,защото знаех,че тя не заслужава това.Тя заслужава най - обичливото семейство на света,защото тя е най - обичливият човек,който познавам.А да я гледам така - момичето,в което съм влюбен да страда и да се обвинява за нещо,което не е направила ме убива бавно и болезнено.
Дори не намирам думи с които да успея да опиша болката,която се чете по лицето ѝ.Изглежда изцедена.Довършена.
Главата ѝ е леко подпряна на прозореца,а ръцете ѝ са увити около стомаха ѝ и докато тялото ѝ е тук,духът ѝ е много далече.Вече жълтата рокля не я прави щастлива,вече сладката ѝ усмивка не кръси лицето ѝ.Сякаш е друг човек.