"Truth or Dare" [H.S]

Chapter 38 /Running for my life/

Гледна точка на Роуз

В мината продължаваха да се разнася ехото на удари,псуване и куршуми,но беше невъзможно да определя дали бяха близо или не.Разбира се,първото нещо което ми дойде на ума беше - мъртви сме.Но гледайки мъртво спокойното лице на Хари мога да кажа,че има нещо гнило тук.
"Хари ще ми обясниш ли какво по дяволите се случва и защо си толкова спокоен,сякаш всеки момент ще заспиш?!"-извиках му аз,вече на предела на нервите си.
Нормален човек би получил нервен срив при вида на "ежедневието ми".
"Бъди спокойна,Роуз.Не сме в опасност."-каза той и отново се облегна на стената,гледайки в тавана.
Или Хари откачи в тази стая,или аз вече съм загубила ума.

  Отново се чу силен вик и изстрел,който ме накара леко да подскоча,докато Хари просто се усмихна самодоволно.Добре,знам че Хари не ми прави нищо в момента,но по дяволите мразя да стоя в невидение!Искам да знам,какво се случва и защо Хари се държи сякаш отвън буквално не се избиват!
  Силните звуци малко по малко започнаха да намалят,докато надгробна тишина не надвисна над нас.Погледнах към Хари,който също погледна към мен,но в очите му не се четеше нищо.Напрягах се да чуя нещо,но единственото нещо,което долавяха ушите ми бяха забързани стъпки,които ми се струваха,че приближават.Паниката бавно започна да се събира във вените ми,а сърцето ми отново започна да забързва ритъма си.
Преди да успея да попитам Хари дали и той също чува тези стъпки,нещо силно се удари във вратата,предизвиквайки ужасяващ звук и карайки ме да изпищя от ужас.Боже,нека не умираме!
  Извърнах глава към вратата,която изглеждаше сякаш едва се държи.Прах започна да навлиза в стаята и когато си помислих,че всичко приключи,вратата със сила се удари в стената,откачи се от пантите си и се приземи на земята.Стаята се напълни с прах,а прахът навлезе в белите ми дробове,карайки ме силно да се закашлям.Погледнах към вратата,а там стояха два силуета,които не се виждаха от всичкият прах в стаята,но секунда след това прахът започна да изчезва,разкривайки ми едно добре познато лице.

  На прага на стаята стояха Рик,който имаше доста драскотини по лицето си и мъж,който не ми изглеждаше познат,но и той не беше по - малко ранен от Рик.
"Роуз!Хари!"-извика Рик и влетя в стаята,тръгвайки към мен.
Усмивката веднага се настани на лицето ми,а щастието - в гърдите ми.Не си представях,че Рик ще бъде този,който ще ни спаси,но това не ми пречи да бъде щастлива.
Той бързо развърза ръцете ми,а после и краката,а веднага след това се изправи и ми подаде ръка,помагайки ми да стана.
Веднага след като се изправих на крака го прегърнах.Това беше най - малкото,което мога да направя,за да му благодаря.
"Как си?"-попита ме той,разтривайки гърба ми.
Кимнах,макар че знаех че не ме вижда и погледнах към Хари,който също прегръщаше непознатото момче и му говореше нещо.
Освободих се от прегръдката на Рик и веднага хукнах към Хари,който ме чакаше с широко изпънати ръце.Изглеждаше сякаш всичко е на забавен кадър.Сякъш сме на някое романтично място,а не в тази проклета мина.