"Truth or Dare" [H.S]

Chapter 15 /Dark,like my soul/

Животът е като едно огромно виенско колело.Понякога спираме на върха,а понякога на дъното.Ако имаме късмет ще спрем на върха и ще видим красотата около нас.Но ако спрем на дъното,виждаме не толкова красивата гледка.Така е и в живота.Когато сме на върха виждаме красотата около нас,но не поглеждаме надолу.А,когато сме на дъното,виждаме колко много по-различно е там.Всеки човек е преминавал и ще премине през това.Не можем да го променим,но можем да променим гледната си точка.Можем да се откажем и да приемем нещата каквито са или да се борим за това,което искаме.

Аз съм една от хората,които приемат нещата такива,каквито са.Просто толкова пъти бях разочарована и предавана,че вече свикнах с всичко.Свикнах с живота си,свикнах с характера си, свикнах и със съдбата си.

Когато си дете,се очаква да взимаш пример от родителите си.Но когато си единствено дете,ти искаш просто да усетиш любовта на родителите си.Всяко дете се нуждае от любов и когато не я получи,то просто вини себе си.Винаги съм се питала къде сгреших,какво толкова направих,че родителите ми да не изпитват нищо към мен.Учех и учех,опитвах се да ги впечатля с нещо,което съм постигнала,но за тях винаги нещо не достигаше.Никога не ми казаха,че се гордеят с мен.Никога не ми разказаха за детството ми.Никога не ме целунаха по челото за лека нощ.И от там дойде всичко.

През целият си съзнателен живот съм търсела мнението на другите.Винаги се поглеждах в огледалото и си казвах:"Това няма да се хареса на останалите."

Никога,нито един път не послушах собственото си мнение.Не защото се срамувам от себе си,а защото ме е страх да не съборя стените,които съм градяла с години.Стените,които спират всичките ми емоции.

Но днес,когато Хари ме...целуна,усетих нещо,което не бях усещала.Когато устните му докоснаха моите,усетих електричество,но и любов?Не знам,какво беше това,но до сега не съм го усещала.Дори и с Джош.Беше някак си различно и ме караше да искам още,а когато се отдели от мен видях,че и той го е усетил.В очите му имаше някаква тъмнина и също притеснение от реакцията ми.

Да съм честна и аз не знам как да реагирам.Объркана съм не само от това,което направи,но от чувствата,които предизвика в мен.Не знам какво да направя,нито да кажа.

"Роуз,аз с-съжалявам,не исках да правя то-"преди да успее да каже нещо се доближих до него и го целунах отново.Не знам какво ми стана,просто сякаш бях опиянена от устните му и ги исках отново.