"Truth or Dare" [H.S]

Chapter 7 /The king of the assholes/

Събудих се от тежките стъпки,които приближаваха мястото,на което до преди малко спях.До сега Хари винаги ходеше безшумно,какво му стана изведнъж?

Изправих се тихо и се приближих до стената,за да мога да надзърна,какво му става.Тъй като се намирах в доста широко ъгълче,което е скрито от тъмнината,трябваше да се наведа доста,за да видя човека срещу мен.

Приклекнах на коленете си и подадох леко глава.Когато се вгледах достатъчно дълго,забелязах,че това не беше Хари.Мъжът беше висок,сигурно малко по-висок от Хари и беше доста по-мускулест.

Беше застанал с гръб към мен и разговаряше по телефона,но беше твърде далеч,за да мога да го чуя.Напрягах всичко в себе си,за да мога да чуя нещо и в същото време да не привлека вниманието му.Колкото и да се опитвах,не чувах нищо освен откъслечни думи.

Изведнъж човека рязко се обърна в моята посока и аз,за да не издам прикритието си се проснах назад по гръб и затаих дъх.Не познавах мъжа,не ми приличаше на полицай,който да ме търси,нито на някой мъж от града.Изглеждаше сякаш познава мястото.Ако беше цивилен или в най - добрия случай,полицай,щях със сигурност да видя несигурността в лицето на човека.

Лежах по гръб и таях дъхът си,опитвайки се да не издавам никакъв звук.Не чувах никакви звуци от мястото,на което го видях.Може би не ме е видял и си е тръгнал.С Хари ще си поговорим много сериозно.

Сърцето ми продължаваше да тупти със все сила,а аз се задъхвах,макар,че не правя нищо.Бавно се изправих в седнало положение и се облегнах на стената.Въздъхнах и вдигнах глава към тавана.Кой беше този мъж за бога?Надникнах отново но мъжът го нямаше.Изкарах голям късмет.

Отдъхнах си и легнах отново на студената земя.Свих коленете си в опит да премахна студа,който ме обхождаше и караше косъмчетата на врата ми да изтръпнат.В момента толкова много ми липсваше леглото ми.Неговата мекота и топлина.Също бих дала всичко за един горещ душ и нови дрехи.Не съм се преобличала от вечност!

Обърнах се по гръб и загледах тавана.Беше тъмен и изпълнен с малки дупки,през които преминаваха топлите слънчеви лъчи.Това ми напомни за един спомен от детството ми,когато помолих баща ми да ме заведе в парка,но той отказа и аз се ядосах и избягах.Бях малка,но толкова много исках да прекарам поне няколко минути с родителите си,че измислях какви ли не оправдания.