_Кав ме е лъгал._
За всичко.
Горчилка се надигна в гърлото ми. Как съм могла да греша толкова много за него?
Обвих ръце около тялото си и по кожата ми премина тръпка въпреки горещата сутрин в Белиз. Хаос изпълни ума ми. Или това беше просто кръвта, която бучеше в ушите ми.
Гласът на брат ми проникна през шума.
— Той ми е шибан полубрат.
_Това не може да е истина._ Невъзможно.
Спомних си деня, в който брат ми каза за всичките тайни, които му бе разкрил чичо ни. Че Крейтън не е негов племенник. Което значеше, че ми е полубрат. Че майка ни е била любовница на мафиот, който така и не се оженил за нея, тъй като вече бил женен.
И Кав също е син на този мафиот.
Сега всички парченца си пасваха идеално, подреждаха се едно след друго в ума ми, докато започна да ми се гади.
Но една мисъл надмогваше всичките и аз стиснах толкова силно чаршафа, че едва не го разпрах в опита си да попреча на ръцете си да треперят, докато си повтарях едно и също на ум. „Кав ме е излъгал. Лъгал ме е за всичко."
Знаех, че трябва да го погледна, но просто не можех да го направя. Физически не бях способна да погледна някой, който ме е лъгал по този начин. Очите ми се насочиха към пода.
Още една тръпка премина през тялото ми и този път едва не повърнах.
Господи, моля те, дано не съм правила секс с кръвен роднина.
— Коя е майка ти? — попитах Кав, а гласът ми трепереше, докато гледах към пода.
— Гриър, погледни ме — каза тихо, но настоятелно.
— Мамка му, не й казвай какво да прави — изръмжа Крейтън, а думите му бяха като невидими куршуми, насочени към Кав.
— Защото само ти можеш да й казваш какво да прави? — язвително му отговори Кав. — Ти контролираш всичко и всички около себе си, Карас. Тя е личност със собствен ум. Не някой от подчинените ти.
Входната врата се отвори, но, честно казано, не ме беше грижа кой идва. Всичко, което ми трябваше, беше отговор на въпроса, за да може бученето в ушите ми да спре, ако можеше с много, много алкохол. Смятам, че си го заслужих.
— Коя е майка ти? — попитах отново, почти в истерия.
Обаче не Кав ми отговори. Направи го Крейтън.
YOU ARE READING
Порочна любов
RomanceКНИГАТА НЕ Е МОЯ Гриър Карас беше моя от първия ден, в който я видях. Напуснах я, защото тя заслужаваше повече от това, което можех да й предложа, но винаги съм планирал да си я върна, щом дойде подходящия за това момент. Но се оказа, че Гриър няма...