Порочна любов

Глава пета Гриър

Събудих се от ръка, която разтърсваше рамото ми, и примигнах срещу светлината в самолета.

— Искам да спя.

— Може да спиш, като стигнем там, където отиваме.

Стенейки, аз се насилих да седна и веднага съжалих за решението си. Стомахът ми се преобърна и се хвърлих към вратата на спалнята, насочвайки се към банята.

Бележка към мен си: „Никога повече не повръщай в самолет. Йюууу".

Крейтън ме чакаше на вратата с бутилка вода и пакетче кърпички.

— Добре ли си?

Грабнах и кърпичките, и водата, и опитах да скрия себе си... и срама си. Напълно и безвъзвратно бях преебана.

— Просто искам да си легна в леглото ми.

Лицето на Крейтън стана напълно неразгадаемо.

— Боя се, че това не е възможно.

— Какво? — задавих се, тъй като в същия миг пиех вода.

— Не мога да те върна в Ню Йорк. Папараците жива ще те изядат след малкия ти туит снощи.

Значи щяха да ме забият някъде другаде.

— Къде сме? — мозъкът ми започна да умува над възможностите. — Нашвил?

Крейтън поклати глава.

— Не. Тези дни в Нашвил има прекалено много папараци. Но си близо.

Примигнах. Не знаех други места в Тенеси.

— Къде?

— Кентъки.

Кентъки? Със същия успех можех да съм и в някоя забравена от бога държава, нищо не знаех за това място.

— Защо?

— Защото тук е къщата на бабата на Холи и е празна. Никой няма да дойде да те търси тук, освен ако сама не издадеш местонахождението си на пресата — изражението му стана каменно, — което най-добре да не правиш.

— Съжалявам, аз...

— Не мислиш, преди да действаш. Разбрах го, при това високо и шумно. Освен това гледам как акциите ни паднаха с три пункта в последните два часа. — Крейтън кръстоса ръце на гърдите си. — Ти си възрастна. Професионалист. Кога ще започнеш да осъзнаваш, че действията ти имат последствия? В опасност са парите ти, Гриър. С всяка новина, която предизвикаш, губиш милиони.

— Не се опитвам да предизвиквам новини...

— И все пак ето те тук. Не знам какво, по дяволите, се случи със сестра ми, която се тревожеше повече за работата си, отколкото са акаунтите си в социалната мрежа, но когато я намериш, й съобщи, че я чакам пак да се появи.

Това беше удар под кръста и Крейтън го знаеше.

— Може би съм решила, че е време да започна да живея? Може би съм осъзнала, че работата не е единственото, което трябва да имам в живота си.

— Тогава, мамка му, дръж се като разумен възрастен. Имам бременна съпруга и мултимилиардна империя да управлявам, и не мога постоянно да търча след теб и да чистя кашите ти.

Ауч! Директно попадение.

— Виж, съжалявам. Това... не беше най-нормалното време в живота ми. Всичко ми се изплъзва и не мога да запазя контрола си.

— Какво ще кажеш да намалиш алкохола, докато с Бенър планувате световно господство. Като за начало.

Кимнах. Нямах какво повече да кажа, защото бе прав. Прецаках всичко много яко и нямах друго обяснение за действията си, освен емоционален тероризъм и алкохол.

— Съжалявам.

— Ела тук — Крейтън ме дръпна към него и ме прегърна силно. — Ти си малката ми сестричка и за теб искам най-доброто. Ще разчистим това и ще ти намерим някой свестен мъж, който няма да ти изневерява или да те лъже. Може би дори някой, с който може да изградиш съвместен живот. Знам, че търсиш същото, което търсех и аз, Гриър. Детството ни беше прецакано. Усещането ни за семейство бе напълно сбъркано. Но когато намериш правилния човек, всички простотии ще изчезнат и бъдещето ще е много по-светло.

Идеята брат ми да ми намери мъж направо ме ужасяваше, но реших да си замълча този път. Освен това не исках да говоря толкова близо до лицето му, тъй като преди миг бях повърнала доста водка.

— Благодаря ти — казах вместо това, насочила лице към гърдите му. — Считай, че с новините покрай мен е свършено, особено ако успееш да ми намериш легло, на което да припадна и да не се събудя до края на живота си.

Крейтън ме стисна силно, преди да ме пусне.

— Имаш го.

* * *

Къщата на бабата на Холи бе сладка и приветлива, но не си губих много времето да я огледам, преди да изпълзя нагоре по стълбите към леглото, към което ме насочи Крейтън. Сгуших се под завивките и принудих мозъка си да спре да работи. Просто исках да заспя и да забравя целия този ден.

Не можеше да е истина. Нищо от това не трябваше да е истина.