Още веднъж се оказах застанал пред бюрото на баща си, но този път не бях тук заради нещо, което аз съм направил. Тук бях, за да видя дали има нужда от моята помощ, за да бъде овладяна шибаната каша.
— Мислиш ли, че имат достатъчно големи топки, че да повдигнат обвинение?
Дом, все още изглеждайки като крал в своя висок стол от черна кожа, повдигна и спусна раменете си лениво.
— Не и ако знаят кое е добро за тях.
— Обвиненията ще издържат ли, ако ги повдигнат? — Такъв въпрос не бих посмял да задам преди години.
— Мамка му, не. И то не само, защото не съм убил копелето, но и защото никакви обвинения няма да издържат, щом те ги повдигнат. Чист съм от години. Нямам нищо общо с тези лайна.
В това вече вярвах, защото, както казах на Гриър, Дом Кассо никога не си цапаше ръцете. Никога не съм мислел, че е убил чичо й, но предполагах, че знае кой го е направил.
— Сигурен ли си, че не могат да проследят дирята до теб? — попитах отново, притискайки граници, които не биваше. Дом не обичаше да бъде разпитван от който и да е било. А да се съмняват в него? Това го приемаше за вербален удар.
— Да не мислиш, че съм идиот, момче?
Думите и тонът му ме върнаха петнадесет години назад за една секунда, но вече не бях онова дете. Аз бях възрастен мъж и бях тук, за да видя има ли нужда от моята помощ.
— Мисля, че си много неща, Дом. И ако нямаш нужда от помощта ми, си тръгвам. — Обърнах се и поех към вратата, където стояха двамата му бодигарда.
— Не съм свършил разговора си с теб.
Спрях и се обърнах.
— Какво? — Тонът ми понесе нетърпението ми през стаята.
Дом не го пропусна и гласът му бе пропит с недоволство.
— Момичето Карас. Не следваш заповедите ми. Какво си мислиш, че правиш? Тя не е за теб.
Слушал бях това и преди и, по дяволите, сам си бях казвал същите думи.
— Без значение дали е за мен, или не, тя е моя и няма да се откажа от нея.
Той скръсти ръце на гърдите си и изви устни.
— И какво си мислиш, че ще се случи, когато научи, истинската причина да изритам задника ти от града и да се окажеш на самолета за Холивуд?

BẠN ĐANG ĐỌC
Порочна любов
Lãng mạnКНИГАТА НЕ Е МОЯ Гриър Карас беше моя от първия ден, в който я видях. Напуснах я, защото тя заслужаваше повече от това, което можех да й предложа, но винаги съм планирал да си я върна, щом дойде подходящия за това момент. Но се оказа, че Гриър няма...