Порочна любов

Глава осемнадесета Гриър

Когато най-после се събудих, чух гласове. Тъмните завеси блокираха слънцето и нямах никаква идея колко дълго съм спала. Погледнах към нощното шкафче, търсейки часовник, но не намерих такъв.

Сядайки в леглото, аз се прозях, разтегнах се и спуснах крака на пода. Изборът ми за дрехи бе ограничен, затова грабнах един клин и дънкова риза.

Щом се облякох, отворих вратата на спалнята и излязох боса в коридора. Чух гласове, които звучаха така, сякаш идваха от срещуположната страна на спалнята. Колкото повече се приближавах, толкова повече се убеждавах, че звукът, който чувах, идва от телевизор, а не от разговор на истински хора.

Надникнах вътре, за да видя какво става, и се оказа, че греша.

Кав седеше, вдигнал крака на бюрото, облегнат удобно стола си, а в ъгъла стоеше великолепна блондинка, поставила една ръка на бедрото си, докато с другата правеше жестове, изнасяйки тирадата си.

Уау. Какво, по дяволите, бе това?

Кав ме забеляза пръв и краката му напуснаха бюрото, за да се ударят в пода. Той се изправи, а главата на блондинката се завъртя рязко към вратата.

Уиндзор Рийд. Виждала я бях и преди. Когато потърсих името на Кав в _Гугъл_, на почти всички елегантни негови снимки на червения килим тя висеше на ръката му. Мразех я с бяс, какъвто може да предизвика само ирационалната омраза.

— Предполагам това значи, че между нас наистина всичко приключи, любовнико — провлече тя, очевидно говорейки на Кав, но погледът й бе насочен директно към мен.

— Спри, Уин. Ще я накараш да си направи грешна представа, а нямам нужда от подобни простотии точно от теб.

Тя отметна русата си коса назад и се засмя. Бе като да гледаш на живо реклама на „Пантен"... защото тя правеше реклами за „Пантен". Удивителните сини очи вървяха в комплект с гъста руса коса и бомбастично тяло. Ако имаше някой роден да бъде известен, то това бе тази жена. Всъщност, почти бях сигурна, че майка й и баща й също са известни.

— Вече те е вързала на повод, а? — Тя продължи да ме оглежда, докато говореше на Кав.

— Не е твоя работа, мамка му. — Той избута стола назад и пресече стаята, за да ме притисне към себе си.

— Вероятно защото не е от твоята класа.

Засмях се, чувайки нелепите й думи.