Някога имали ли сте предчувствие? Или просто някакво тревожно чувство, че нещо ще се прецака ужасно много? Не можех да се отърся от това чувство, докато пътувах с таксито към „Райкърс".
Да, с такси. Не можех да се обадя на Ед, защото тогава новината за това пътуване щеше да стигне до Крейтън, а аз определено не исках брат ми да знае, че идвам тук, също както не исках Кав да научава.
Обаче чувството не си отиваше, сякаш щеше да се случи нещо ужасно. С късмета ми напоследък, сигурно щеше да има затворнически бунт и затворът ще бъде заключен, а аз щях да остана вътре. Кав и Крейтън щяха да разбият „Райкърс" тухла по тухла, за да ме измъкнат. Можех само да си представя лекцията, която щеше да ми изнесе Крейтън.
Може би трябваше да доведа Ед...
* * *
Миналата вечер, след като се обадих в затвора, звъннах на Холи, за да видя дали има нужда от вечеря, или от компания, или и от двете. Крейтън току-що бе влязъл през вратата с най-любимото й пържено пиле в града и тя стенеше щастливо колко невероятно вкусно било. Крейтън взе телефона от нея.
— У дома ли си?
— Да, прибрах се веднага, щом разбрах. Има ли нещо, което мога да направя?
Крейтън въздъхна, преди да отговори, и отново се почувствах като малката сестричка, която винаги се дъни. Не съм вече онова момиче.
— Няма какво да направиш. Всички просто чакаме резултатите от аутопсията и чак тогава ще видим какво да правим.
— А Дом? — зададох въпроса тихо, защото не исках Кав да чуе.
— Той може да се грижи за себе си. Няма нужда който и да е от нас да се тревожи за него.
Това вероятно бе истината.
— А леля Катрин?
— Елизабета каза, че е отишла на спа и оттогава не се е връщала. Не е чула в кой комплекс ще ходи. Пратил съм Кенън да се опита да я намери.
Значи още веднъж брат ми държеше ситуацията под контрол, дори беше говорил с икономката.
— Добре. Ами, кажи ми, ако мога с нещо да помогна.
— Просто стой далеч от неприятностите, Гриър.
Отново това проклето чувство започна да нараства.
— Добре. Радвам се, че си добре, Крейтън.
![](https://img.wattpad.com/cover/223847532-288-k670609.jpg)
YOU ARE READING
Порочна любов
RomanceКНИГАТА НЕ Е МОЯ Гриър Карас беше моя от първия ден, в който я видях. Напуснах я, защото тя заслужаваше повече от това, което можех да й предложа, но винаги съм планирал да си я върна, щом дойде подходящия за това момент. Но се оказа, че Гриър няма...