Порочна любов

Глава шеста Кав

— Какво, по дяволите, имаш предвид с това, че тя не е тук? — Гласът ми бе нисък, вибриращ от гняв. Бях се смъкнал от самолета решен да намеря Гриър и да си изясним нещата.

От начина, по който лицето му пребледня, разбрах, че съм изкарал ангелите на портиера, но не ме бе грижа.

— Имам предвид, че г-ца Карас не се е прибирала в сградата от няколко дни. Имам нареждане да събирам пощата й и да я пазя, докато не се прибере.

Къде, по дяволите, може да е изчезнала? Или по-добрият въпрос бе... къде по дяволите я е скрил големия й брат този път? За да намеря отговора на въпроса, трябваше да се разровя по-дълбоко, не да мъча портиера. Имах повече източници, отколкото си мислеше Крейтън Карас, и нямаше да ми отнеме много време да я намеря.

Излязох от сградата, насочвайки се към миналото си.

* * *

Домът на Доминик Кассо бе в същата сграда, в която бе и когато бях дете. Мама ме водеше понякога, когато имаше да носи нещо там.

Всички знаеха, че тя му е любовница, а аз съм негово копеле. Защо мъжът не можеше да създаде дете с жена си, нямах идея, но подозирах, че просто не е прекарвал достатъчно време в леглото с нея, за да свърши работата. Доколкото знаех, имах поне една полусестра и още един полубрат, но Дом никога нито го потвърди, нито го отрече. Може би защото никога не съм го питал и нямах такова намерение.

Малката кафява сграда беше разположена на края на Хел Кичън и бях изненадан, че така и не я бе преустроил. И все пак Дом не заемаше сегашната си позиция, за да бъде мързелив или глупав. Не, той бе пресметлив и безмилостен. От него не излизаше информация, освен ако не иска да я даде, и всеки, който прекрачеше линията, биваше изблъскан от силата на волята му... или опакото на ръката му.

Много често съм бил от другия край и точно сега един определен момент изникна в паметта ми...

* * *

— Имаше една работа. Една шибана работа. — Тонът на Дом беше доста зъл. — Наблюдавай я. Защитавай я. Не й позволявай да знае за шибаното ти съществуване.

Юмрукът му удари по бюрото и бронзовото преспапие във формата на глобус подскочи от силата. Веднъж бе убил човек с това преспапие. Пред очите ми. Бях на петнадесет, тъкмо бях въведен в семейния бизнес. Дом бе решил, че е време да заслужа хляба си и да спра да живея от парите, които той даваше на майка ми.