Порочна любов

Глава девета Кав

Бенър бе по-трудна за откриване, отколкото очаквах. Нямах номера й, а в работата й отказваха да ми дадат адреса й... очевидно в Ню Йорк не бяха впечатлени от холивудската ми слава, затова се обърнах към социалните медии. За щастие, тя бе постнала селфи и се бе тагнала преди половин час.

Бях на зор и нямаше да си тръгна, докато не научех къде бе Гриър. Крейтън Карас имаше ресурса да я отпрати, където пожелае, доказателство за което беше пътуването ни до Белиз. Но бе повече от очевидно, че Гриър ще му позволи да я отпрати някъде. По мое мнение следваше прекалено добре заповедите на брат си, особено ако тези заповеди влизаха в разрез с моите.

Този път нямаше да й дам избор. Щеше да ме изслуша. Бях мъж с мисия и бях готов да прекрача всяка линия, за да получа това, което исках от нея. Гриър нямаше никаква идея какво се задава, но скоро щеше да разбере.

Влязох в кръчмата „Джеймисън", благодарен, че Бенър не прекарва времето си в някой мартини бар, където ще ме разпознаят на мига. „Джеймисън" бе квартална кръчма и тази вечер бе препълнена. Тя стоеше в скута на някакъв кльощав пич, който очевидно нямаше никаква идея какво да прави с жена от нейния калибър. Горкият мазник. Тя щеше да получи от него това, което искаше, и на сутринта нямаше да си остави дори телефонния номер. Или поне така преценявах аз лично ситуацията.

Спрях в долния край на масата и прочистих гърло, за да привлека вниманието й. Бенър откъсна устни от шията на мъжа, а той изглеждаше леко шокиран.

— Уоу, Холивуд! Имаш адски големи топки, щом си застанал пред мен. Надявам се, че си готов да ги загубиш. — Тя скочи от скута на мъжа и посегна към ножа за хранене. — Прееба грешното момиче и смятам да те накълцам, задето си я наранил.

Остра вина премина през мен при спомена за изражението на Гриър, изкривено от болка. Това бе последното, което исках, и все пак винаги съм знаел, че е неизбежно. Но тя трябваше да ми позволи да събера парченцата и да поправя това... не да позволява на брат й да я замъкне бог знае къде.

— Ъм... може би трябва да пуснеш ножа. — Това дойде от кльощавия пич, който оправяше очилата си и се опитваше да приглади косата си, която стърчеше на всички страни заради шарещите ръце на Бенър.

— Не, той трябва да си плати.

Тя не очакваше да се пресегна и да измъкна ножа от ръцете й. Щом го взех, го пъхнах в джоба си.

— Какво, по дяволите, пич?

— Къде е тя?

Бенър скръсти ръце и ме изгледа упорито.

— Защо трябва да ти казвам каквото и да е било?

— Защото ще оправя нещата.

Отпускайки ръце, Бенър ги сложи на кръста си и вирна глава.

— Как, по дяволите, би могъл да поправиш това? От това, което чух, ти си я лъгал от първия ден. Тя ти се е доверила, дала ти е задникът си, а ти си нарушил свещеното доверие. Няма връщане от това.

Мъжът до нея се захили, но аз го пронизах с поглед.

— Повтори дори дума от този разговор и ще се озовеш на дъното на Ийст Ривър.

Очите му се разшириха, а аз стрелнах Бенър с поглед. Съсредоточих се върху нея и казах:

— Не съм направил нищо друго, освен да я защитавам. Дори от самия себе си. Позволи ми да поправя нещата. Кажи ми къде е.

Телефонът на Бенър извибрира на мястото си върху масата.

— Тя ли е? — Нямаше как да игнорира заповедта в думите ми.

Бенър вдигна телефона.

— Нямам никаква идея кой е.

— Провери.

Тя повдигна вежда към мен.

— Няма да спечелиш нищо, като стоиш тук и ми раздаваш заповеди. — И все пак отключи телефона и прочете съобщението. Опитваше се да скрие изражението си, но аз разбрах.

— Тя е. — Думите ми не бяха въпрос.

Бенър кимна.

— Дай ми една добра причина да ти кажа къде е.

Не се поколебах.

— Обичам я.

Тя се вгледа внимателно в лицето ми, преди да протегне напред телефона. Посегнах, но тя бързо го дръпна към себе си.

— Ако я преебеш отново, ще отрежа топките ти с ръждив нож. Ясна ли съм?

— Кристално ясна.

Бенър пусна телефона в ръката ми и аз прочетох съобщението, преди да го препратя на моя телефон. След това без угризения изтрих съобщението и номера от телефона й. Нямаше нужда Бенър да предупреждава Гриър за случилото се.

Заключих телефона и й го върнах.

— Благодаря ти.

Точно излизах през вратата, когато до мен достигна гневния вик на Бенър.