— Какво? Не. Това е... Не. — Говорих безсмислено, но и в това, което Кав ми казваше, нямаше смисъл. Примигнах, за да прогоня сълзите, при спомена за онзи ужасен ден в болницата, а Кав ми кимна, чакайки да приема истината.— Да. Тя е била косвена жертва. Била е облечена с твоите дрехи. Сложила е качулката си. Дониган е помислил, че си ти.
— Защо? Защо някой би... не разбирам. — Мишена? Аз? Чувствах се сякаш съм се озовала в алтернативна вселена. — Как?
— Чрез компаниите си брат ти си е създал много врагове. Враждебни поглъщания на фирми. Сигурен съм, че помниш.
О, много добре помнех. Крейтън нито тогава, нито сега не е бил особено популярен с това, че е добричък. Той бе изградил империя, като придобиваше компаниите, които си набележеше, без значение дали те го искат, или не, а след това ги разкъсваше, продавайки ненужните парчета, после подменяше целия управителен съвет с хора, които ще са верни на него. Знаех това, тъй като голяма част от акциите и парите в тях бяха от моя тръст. Денят, в който Трейси умря... в който е била убита... аз подписвах документи за ново поглъщане.
Но нищо от това нямаше смисъл.
— В момента, в който каза „аз трябваше да съм там", знаех, че нещо не е наред. Дом ме изпрати да те наблюдавам с причина. Поемаше много рискове, а брат ти имаше прекалено много врагове. Крейтън бе затънал в бизнеса си и не осъзнаваше в каква опасност си, затова Дом се намеси. Мисля, че според него дължеше нещо на Крейтън. Отидох при Дом, за да му кажа за Трейси и той започна да се рови. Така разбрахме за Дониган и нападението над теб. Три дни след инцидента.
Умът ми започна да се рови, спомняйки си третия ден след посещението в болницата. Погребението на Трейси. На следващия ден, Кав ме заряза, оставяйки ме да го чакам.
Обвиненията, които Кардели повдигна днес в „Райкърс", добавиха още едно парченце към пъзела, който вече се нареждаше в ума ми, докато Кав продължи:
— По думите на Дониган собственикът на компания, която Крейтън е погълнал, имал връзка с ирландските семейства и решил да отнеме нещо от брат ти, точно както Крейтън бил откраднал компанията от него. И решил да му отнеме теб.
Частите на пъзела се запълваха, а аз се чувствах все по-празна. Сякаш стоях извън тялото си и гледах екран на няколко крачки разстояние.
![](https://img.wattpad.com/cover/223847532-288-k670609.jpg)
ESTÁS LEYENDO
Порочна любов
RomanceКНИГАТА НЕ Е МОЯ Гриър Карас беше моя от първия ден, в който я видях. Напуснах я, защото тя заслужаваше повече от това, което можех да й предложа, но винаги съм планирал да си я върна, щом дойде подходящия за това момент. Но се оказа, че Гриър няма...