Порочна любов

Глава двадесет и девета Гриър

Чувах думите, които казваше Кав, но не можеше да е истина. Знаех, че Крейтън нямаше нищо общо с изчезването на чичо ни. Но как да кажа на Кав, че вероятно това бе дело на баща им?

— Ще се обадиш ли на Дом? — попитах.

Кав поклати глава.

— Нямам такива планове. Защо?

— Защото той ще знае много повече за това, отколкото някой от нас.

Той ме погледна, очевидно осъзнал, че знам повече от това, което казвам.

— Просто го кажи, Гриър.

Прехапах вътрешната страна на бузата си, мъчейки се да измисля как да му обясня. Сега не бе време за прекалено смекчени думи.

— Това беше подаръкът на Дом за Крейтън, когато всичко се обърка, след като чичо ми и Крейтън си размениха доста остри думи по време на срещата на акционерите. Дом щеше да се погрижи за него. Никога не е трябвало това да експлодира и да рефлектира върху Крей.

Стисвайки очи, Кав покри с ръка лицето си.

— Мамка му. Трябваше да се досетя.

Сякаш постигнали някакво безмълвно съгласие, двамата с Кав скочихме от леглото и започнахме да събираме багажа си. Облякох се и бях готова по-бързо, отколкото някога преди това. А той вече се обаждаше, за да подготвят полета и да извика шофьора, който бе на няколко минути оттук.

— Холи сигурно откача, което не може да е добре за нея и за бебето.

Той стисна ръката ми, докато носеше нещата ни пред вратата.

— Тя ще бъде добре. Крей има най-добрите адвокати, които може да купи човек, и знаеш, че обвиненията няма да издържат.

— Ами Дом?

Кав не отговори за един дълъг миг.

— Дом винаги се грижи за Дом.

Колата спря пред нас и Кав отнесе багажа ни.

Час по-късно бяхме във въздуха на път за Ню Йорк. Бях притеснена и имах нужда от разсейване, но всичко, което можех да правя, бе да се тревожа за Холи, за леля ми, за Крейтън и да се чудя какво наистина се бе случило с чичо ми.

Когато Кав ми съобщи новината, почувствах остро пробождане от печал, но не от онзи вид скръб, която изпитваш, щом загубиш някой, който си обичал. Чичо ми ме толерираше. Леля ми бе биполярна каша от или сляпо привързване, или пълна незаинтересованост. Когато чичо „отиде в рехабилитационен център", леля ми се затвори в себе си. Обаждах й се всяка седмица, но всичко, което ми казваше, бе, че е добре и не иска никакви посетители.