Въпросът на Дом ме преследваше, докато се прибирах към дома, но Гриър не бе там. Част от мен искаше да е тук, за да й кажа всичко още сега. Да приключа с това. Да изляза чист пред нея. Без повече тайни.
Но по-голяма част от мен бе благодарна, че намерих апартамента празен, тъй като имах нужда да измисля как да й кажа.
Погледнах към пода, където тя бе седяла с папката.
От всички шибани случаи на света как успя точно този да се падне на нея?
Бих могъл да кажа на Дом да се погрижи за проблема, но думите не излязоха от устата ми.
Няма да я изгубя.
Само се надявах да съм прав.
YOU ARE READING
Порочна любов
RomanceКНИГАТА НЕ Е МОЯ Гриър Карас беше моя от първия ден, в който я видях. Напуснах я, защото тя заслужаваше повече от това, което можех да й предложа, но винаги съм планирал да си я върна, щом дойде подходящия за това момент. Но се оказа, че Гриър няма...
