Веднага щом кацнахме, се насочихме към апартамента ми.
— Кенън последен е пипал телефона ми, идиотът мръсен. Но знам, че няма да го задържи при него.
Прегледах най-вероятните места, на които можеше да го остави... бюрото, нощното шкафче, отгоре върху скрина... но не намерих нищо. Когато се върнах в кухнята, Кав стоеше до бара и държеше издут плик. Надписът... „Гриър Карас, лично доставен. Да не се смесва с алкохол"... веднага ми даде да разбера какво има вътре.
— Мисля, че търсиш това.
Не се стърпях и се намръщих, преди да грабна плика и да го отворя.
— Поне е бил така добър да го изключи, че да не му падне батерията.
Когато телефонът се включи, съобщенията заваляха. Игнорирах всичките, за да се обадя на Холи.
— В пентхауса ли си? Добре ли си? Чу ли нещо? Какво се случва?
Кав издърпа телефона от ръката ми и го включи на високоговорител. Предполагам, че имаше смисъл, така нямаше да се налага да му преразказвам разговора. Провлаченият северняшки говор на Холи се чу от слушалката високо и ясно.
— Това лайняно копеле се ебава за последно с Крей. Съжалявам, Гриър, знам, че ти беше чичо, но беше шибаняк.
— Не ми казваш нищо, което вече да не знам.
— Ченгетата се довлачиха тук тази сутрин и поискаха Крей да ги придружи в участъка, за да говорят с него. Не са го арестували. Не са казали нищо за повдигане на обвинение. Дори не знаят как е умряло копелето. Моето предположение е проститутка и свирка. Както и да е, той свърши с разпита и замина за Уестчестър, за да намери леля ти, но тя е безследно изчезнала. Затова брат ти я търси вече два часа. Кенън също се опитва да я намери.
Това беше Крейтън, винаги се стараеше да се погрижи за всичко и всички.
— Кога ще разберат каква е причината за смъртта?
— Би трябвало да правят в момента аутопсията, или утре, ако не са се разбързали. Очевидно много хора се чудят как е умрял.
— Ти как си? Добре ли си?
— Глезените ми са подути, изглеждам така сякаш съм глътнала плажна топка и това дете продължава да рита пикочния ми мехур. Още един ден в рая на това да бъдеш напомпана със следващата генерация от династията Карас.
BINABASA MO ANG
Порочна любов
RomanceКНИГАТА НЕ Е МОЯ Гриър Карас беше моя от първия ден, в който я видях. Напуснах я, защото тя заслужаваше повече от това, което можех да й предложа, но винаги съм планирал да си я върна, щом дойде подходящия за това момент. Но се оказа, че Гриър няма...