Светските партита не бяха нещо чуждо за мен, но това не значи, че бях готова за блясък на холивудско ниво. В мига, в който спряхме пред високата масивна ограда, пазеща Уиндзор Рийд от папараците и любопитните погледи, беше повече от очевидно, че това светско момиче вече не е в Ню Йорк. Не парите на партито бяха фактор, а смелия му размах.
Зад портите изглежда нямаше никакви граници. Дрехите едва покриваха онова, което трябва да е покрито, и бях почти сигурна, че видях дамските части на поне две жени още преди да слезем от колата.
За мое щастие мъжът ми не искаше да правя подобно шоу, затова ме вдигна от седалката на СУВ-а.
Той кимна на шофьора.
— Ще ти звънна след няколко часа.
— Да, сър.
Когато колата ни си тръгна, ние влязохме през входната врата на къщата, която бе в подобен на дома на Кав испански стил, но докато неговата бе опростена и с представителен вид, тази къща беше черешката на тортата откъдето и да я погледнеш, като се започне от фонтана в средата на двора, в който две жени бяха нагазили до колене и се пръскаха с вода. Двама мъже, вероятно срещите им за вечерта, стояха настрани и се наслаждаваха на шоуто. Едната носеше плътна бяла рокля, която водата бе направила напълно прозрачна. Издутината под колана на един от зрителите нямаше как да не се забележи.
На какво парти ме бе довел Кав?
Единият от мъжете кимна на Кав и той върна жеста. Погледът на мъжа се премести към мен и се плъзна така смело по цялото ми тяло, че не успях да потисна тръпката си. Ръката на Кав вече бе обвита около мен, но сега той я прокара надолу около бедрото ми, към самия ми център и ме притисна към себе си.
Това бе собственически жест.
Погледът на другия мъж отлетя, насочвайки се отново към шоуто във фонтана. Чак когато стигнахме до масивната входна врата, разпознах, че той бе онзи, който с Кав гледахме във филма миналата вечер.
— Това не беше ли... — понечих да попитам, но не си спомнях името му.
— Да. И има фетиш към брюнетки, които не са негови, затова се пази. Ако се разделим, потърси ме или виж къде е Уиндзор. Някои от мъжете тук са прекалено дружелюбни, но по съвсем грешни причини. Насочи към тях само любопитен поглед и твърде напомпаното им его ще реши, че това е покана, затова може да ти се наложи да сриташ някой в топките, ако се опита да те награби.
VOUS LISEZ
Порочна любов
Roman d'amourКНИГАТА НЕ Е МОЯ Гриър Карас беше моя от първия ден, в който я видях. Напуснах я, защото тя заслужаваше повече от това, което можех да й предложа, но винаги съм планирал да си я върна, щом дойде подходящия за това момент. Но се оказа, че Гриър няма...