Всичко, което исках, бе да остана в леглото, обвит около Гриър, и да изключа целия свят, но непрестанното вибриране на телефона ми го правеше невъзможно.
Грабнах го от таблата и се намръщих на дисплея. Беше Бенър. Запазих номера й в нощта, в която си препратих съобщението от телефона й в бара, преди операция „Отвлечи Гриър". Сигурно бе успяла да възстанови съобщението, след като бе намерила номера ми. Хич не бях изненадан от находчивостта й.
— Ало?
— Исусе, мислех, че никога няма да вдигнеш проклетия си телефон, Гриър все още е без нейния, а точно сега се развихря невъобразима лайняна буря.
Мамка му! Какво пък сега?
— Какво става?
Гриър обърна лице към мен, обвила ръце около възглавницата, а клепачите й бяха натежали от съня.
— Тази сутрин са открили тялото на чичото на Гриър. Отведоха Крейтън за разпит и Гриър трябва да си домъкне задника у дома на момента.
Мамка му!
— Какво става? — попита Гриър, прозявайки се.
— Ще сме там след пет часа или по-малко.
— Най-добре е да е така, защото ако Крейтън мислеше, че щуротиите на Гриър прецакват бизнеса му, това лайняно шоу ще е напълно на ново ниво.
Можех да си представя. Исусе!
— Ще бъдем там. Благодаря за обаждането.
Затворих на Бенър и се обърнах към Гриър.
— Имаме проблем.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Порочна любов
RomanceКНИГАТА НЕ Е МОЯ Гриър Карас беше моя от първия ден, в който я видях. Напуснах я, защото тя заслужаваше повече от това, което можех да й предложа, но винаги съм планирал да си я върна, щом дойде подходящия за това момент. Но се оказа, че Гриър няма...
