Порочна любов

Глава тридесет и девета Кав

Претърсих целия град за нея. Всяко място, на което мислех, че би могла да бъде. Дори не знам защо си помислих, че може да дойде тук, но си взех билет и се качих на асансьора, преди да затворят.

    „Върхът на скалата".

    Мястото, на което ме бе чакала с часове, преди да се предаде, осъзнавайки, че няма да се появя. Това, което тя не знаеше, бе, че онази вечер аз дойдох тук. Дойдох, за да се сбогувам с нея, но не можех да изрека думите в лицето й. Бях страхливец.

    Все още можех да си я спомня...

    * * *

    Полата на черната рокля на Гриър се развя от вятъра. Беше май, но все още бе хладно. Тя ме помоли да се срещна с нея и знаех, че иска да използва тази нощ, за да забрави поне за малко всичко, което се бе случило през последните дни.

    Гледаше надолу към града, град, на който би могла да бъде принцесата, и то с лекота. Още преди това знаех, че нямах място в живота й, нито друга роля, освен тази на мъжа, който я следи и пази от неприятности. Някак през всичките онези дълги часове, през които я наблюдавах, започвах да чувствам, че я опознавам. Но грешах. Не познавах Гриър, докато тя не дойде и не седна на масата ми, изваждайки от равновесие целия ми свят. Не се бях влюбил в нея, докато тя скришом не открадна сърцето ми.

    Бих лъгал, мамил и убивал за тази жена. И го направих. Бих направил всичко, за да я защитя.

    Дори да я откъсна от живота си.

    Срещата ми с Дом този следобед бе подпечатала съдбата ми. Бях прогонен от семейството, задето бях направил удар без разрешение. Дадоха ми краен срок... да напусна града до полунощ. Колкото и да исках да помоля Гриър да избяга с мен, не можех да го направя. Бъдещето пред нея бе прекалено светло, за да я замъкна надолу в кашата, която бе животът ми. Но някак щях да стана по-добър мъж, заради нея. Такъв, какъвто ще я заслужава. Щях да намеря начин.

    Знаех, че тази вечер ще се сбогуваме. Също така знаех, че ако застана пред нея, няма да мога да изрека думите. Тъй като я бях наблюдавал, знаех, че е резервирала стая в хотел на няколко пресечки от тук. Тя беше жена с мисия... искаше да изтрие тъгата със страст.

    Във всеки друг ден бих я оставил да ме използва както пожелае, но днес имах кръв по ръцете си и не можех да я омърся с нея.