Събудих се от усещането, че нещо бе пъхнато в устата ми и завързано на тила ми. Посегнах към лицето си, но ръцете ми бяха завързани. Глезените също.
Какво, по дяволите?
В мен се надигна тревога, когато отворих очи и видях маскиран мъж пред себе си, целият облечен в черно, точно преди да сложи превръзка на очите ми. Той завърза копринения плат зад главата ми, а аз изкрещях, но това, което бе пъхнато в устата ми, заглуши звука.
О. Боже. Мой.
Започнах да се боря, ритайки със завързаните си крака. Без полза.
Заглушените ми викове станаха по-изплашени, когато той ме вдигна от леглото и ме сложи в нещо като възглавница, обездвижвайки ръцете и краката ми. Около мен усещах плат, когато чух затварянето на цип.
О, Боже мой. Бях затворена в чувал.
Цялото ми тяло се напрегна, когато ме вдигнаха от пода. Чу се само леко сумтене, когато мъжът ме понесе извън стаята.
Едва тогава осъзнах какво се случва.
Мамка му, отвличаха ме.
Да имам брат милиардер и повече пари, отколкото би могъл да си представи човек, беше мое право и точно сега бях станала мишена на похитител. Най-добрата ми защита, поне по мое мнение, винаги е била анонимността ми, докато живея в града. Можех да направя почти всичко и да не бъда разпозната.
Но в Голд Хейвън нямах този лукс.
Умът ми се въртеше на хиляди посоки.
Дали не е някой пияница от бара? Няколко от тях ме гледаха сякаш искаха да ме направят своята селска булка. Дали някой би искал откуп? Дали не е враг на Крейтън? Но кой?
И къде, по дяволите, е охраната ми?
Подскачах срещу твърдото мъжко тяло, докато той слизаше надолу по стълбите.
Мамка му, ако успее да ме изнесе навън, съм прецакана.
Всички ужасяващи възможност преминаваха през ума ми.
Бяло робство. Изнасилване. Мъчение. Откуп.
Задната врата се отвори и аз заритах с вързаните си крака срещу плата, въртейки се и правейки каквото успея. Силна ръка удари по плата, улучвайки бедрото ми.
Този задник току-що ме удари. Щеше да умре заради това.
Усещайки промяната в температурата и начина, по който се клатех на рамото му, разбрах, че сме навън. Шансовете ми да се измъкна от тази ситуация намаляваха с всеки изминал миг.
أنت تقرأ
Порочна любов
عاطفيةКНИГАТА НЕ Е МОЯ Гриър Карас беше моя от първия ден, в който я видях. Напуснах я, защото тя заслужаваше повече от това, което можех да й предложа, но винаги съм планирал да си я върна, щом дойде подходящия за това момент. Но се оказа, че Гриър няма...
