Порочна любов

Глава деветнадесета Кав

Да гледам Гриър как стои на високото столче в кухнята ми, отпивайки шардоне, докато аз прелиствам менюто с храна за поръчка и обсъждаме какво да си вземем, бе нещо, за което мечтаех от години.

Най-после имах чувството, че мога да й предложа стандарта, на който бе свикнала. Бях толкова далеч от мъжа, който живееше в апартамент от тридесет и седем квадратни метра, с повече петна от влага по тавана, отколкото боя по стените. В онези дни можех да прочета в погледа й... „Защо той не иска да ме покани в дома си?". Защото домът ми не беше нещо, с което можех да се гордея, и не исках Гриър да ме види такъв. Гордостта бе опасно нещо, но когато бе единствено, което имаш, беше всичко.

Решихме да си поръчаме от всичко, което имаше в менюто с тайландска храна, и аз се обадих.

— Тридесет минути — казах, след като затворих слушалката, а стомахът на Гриър изкъркори отново. — Ще издържиш ли?

Тя отпи още една глътка от виното си и кимна.

— Разбира се. Обаче не мога да обещая, че няма да съм пияна, докато дойде храната. — Тя вдигна почти празната си чаша към мен и аз взех бутилката, за да й сипя още. — Празен стомах плюс алкохол и знаем какво може да се случи...

— Това невинаги е нещо лошо. — Харесваше ми идеята Гриър да е достатъчно пияна, че да загърби задръжките си, но все още достатъчно на себе си, че да знае точно какво прави.

— Помислих си, че ще го кажеш.

Сипах си шотландско уиски и вдигнах чашата.

— Защо така?

— Защото вече обмисляш как ще ме чукаш тази нощ.

Тя хич не си мереше думите.

Отпих от уискито.

— Не грешиш.

— Е, тогава как ще бъде? — Тя повдигна едната си тъмна вежда. — Как ме желаеш, Кав?

Тази нощ не исках нищо лудо. Просто я исках под себе си в собственото ми легло, както си го бях представял години наред. Изречено на глас щеше да звучи прекалено сантиментално, затова казах:

— Предполагам, че ще се наложи да изчакаш, за да видиш. Първо храната.

* * *

Отново се влюбвах в нея. И не бе вторият път. Или пък третият. Дори не четвъртият. С Гриър това се случваше непрестанно. В Белиз се влюбих в нея, когато пиехме маргарити и след това, когато ме ужили медузата. Тази вечер беше над подноса с тайландска храна и моята супа „Том Юм".