Кав ме внесе в къщата му на ръце... или по-скоро в това, което щеше да бъде нашата къща... докато шофьорът потегляше от алеята. Бях ли шокирана да го чуя отново да ми казва тези думи? Да.
Толкова шокирана, че не успях да се освестя достатъчно, че и аз да му ги кажа. Но щях да го направя. За пръв път в живота ми едновременно се хвърлях с главата напред и се държах на лека дистанция. В ума ми едно малко гласче се тревожеше, че всичко ще се разпадне и Кав щеше да ме остави опустошена още веднъж.
А сега, след като го имах така, не знам как бих могла да се възстановя, ако го изгубех. Той бе проникнал в живота ми по такъв начин, че просто не можех да си представя бъдещето без него. Но нямаше да позволя на гласчето да спечели. Трябваше да вярвам в Кав. В нас.
Той ме пусна да стъпя на крака в спалнята, без да обелва нито дума, докато разкопчаваше роклята ми и я пусна да падне на пода. Бях гола под нея и той се наведе, за да откопчае каишките на обувките ми. Краката ми крещяха от облекчение, щом стъпих боса на пода и вече бях напълно гола пред него.
Безмълвно, той се съблече. Следях пръстите му, докато откопчаваше всяко копче, когато хвърли ризата настрани, преди да изхлузи обувките си и да откопчае панталона си. Смъквайки го едновременно с боксерките си, той пристъпи настрани от купчината дрехи и застана гол пред мен.
Кав взе ръката ми и ме поведе към банята, където пусна душа. Когато парата изпълни кабината, отвори вратичката и аз пристъпих вътре. Той бе само на миг зад мен, а ръцете му бяха по цялото ми тяло.
Търсещи. Докосващи. Боготворящи.
Не пропусна нито милиметър от кожата ми, докато ме къпеше. Косата, тялото, навсякъде. Една част от твърде развинтеното ми въображение нашепна, че в момента отмиваме миналото си и започваме отначало, за последен път.
Потуших всяко надигащо се в мен съмнение. Между нас нямаше повече тайни и бях готова да скоча към бъдещето. Обърнах се в ръцете му и срещнах погледа му.
— Обичам те.
Думите ми бяха изречени тихо, но Кав можеше да почувства силата зад тях. Той обви и двете си ръце около мен, притискайки ме силно към себе си. От него се излъчваше такова щастие и знаех, че съм избрала идеалния момент. Ново начало.
![](https://img.wattpad.com/cover/223847532-288-k670609.jpg)
ESTÁS LEYENDO
Порочна любов
RomanceКНИГАТА НЕ Е МОЯ Гриър Карас беше моя от първия ден, в който я видях. Напуснах я, защото тя заслужаваше повече от това, което можех да й предложа, но винаги съм планирал да си я върна, щом дойде подходящия за това момент. Но се оказа, че Гриър няма...