Порочна любов

Глава двадесета Гриър

Отлагах това обаждане, но знаех, че повече не мога да го правя. Крейтън сигурно беше полудял. Всъщност дори бях учудена, че снимката ми вече не беше налепена по кутиите с прясно мляко.

Дали още хората правеха така? Кой пиеше мляко от картонена кутия? Родителите в Манхатън вероятно не позволяваха в училище децата им да консумират млечни продукти.

И отново опитвах да отложа разговора с брат си. Той щеше да крещи. Мразех, когато ми крещеше. Особено, когато знаех, че има пълното право да е ядосан и да крещи. Макар че този път не бях толкова виновна, тъй като не се бях отвлякла сама. Но не ми се щеше да използвам това извинение. Той щеше да убие Кав. Но тогава нямаше как да използва Дом, за да зарови тялото.

Спри се!

Събрах кураж и вдигнах домашния телефон на Кав. Помнех наизуст малко телефонни номера, но един от тях беше този на Крейтън.

Бях шокирана, когато той вдигна още след първото позвъняване, особено след като не би трябвало да познава този номер. Обаче изглежда го познаваше... тъй като очевидно Кенън знаеше всичко за всеки.

— Гриър, ти ли си? Защото ако си Уестман, най-добре веднага дай телефона на сестра ми...

— Аз съм — изграчих бързо.

— Благодаря на бога! Изгубих си шибания ум... и се опитвам да го скрия от Холи. Тя няма нужда от подобен стрес точно сега.

Вината този път не започна да се процежда в мен, както се случваше обикновено след коментарите на Крейтън. Не, този път направо ме заля.

— Съжалявам. Аз...

Защо не измислих подходящо обяснение, преди да се обадя? О, да, точно така. Тревожех се за картонени кутии за мляко. Брилянтно, Гриър.

Вместо това направих най-естественото нещо, което прави една по-малка сестра, която си има работа с по-големия си брат. Започнах да се защитавам и да парадирам с несъществуваща храброст.

— Не можеш да ме държиш заключена в някакъв град в Подънк с охранител за детегледачка. Хич не е готино.

— Мога да правя каквото си поискам, ако това значи, че си в безопасност.

— От Кав? Защото той е последният човек, от който трябва да ме защитаваш. — Дори когато криеше истинската си самоличност от мен, главен приоритет на Кав бе моята защита.