Порочна любов

Глава седемнадесета Гриър

Все още не бе съмнало напълно, когато слязохме по стълбичките от самолета на пистата. На двадесет метра от нас чакаше черен СУВ, а до отворената врата търпеливо чакаше шофьор, облечен в костюм.

И двамата с Кав бяхме доста мълчаливи след срива ми в самолета. Толкова много мисли се блъскаха в ума ми, докато се преобличах в дрехи като за пред хората. Да, бях се съгласила за ново начало и се бях отървала от гнева си, но суровата сила на емоциите ми все още не бе изчезнала напълно. Доверието бе крехко нещо и да събереш парчетата на това, което досега е било разбивано цели два пъти, не бе лека задача.

Исках да се доверя на Кав, наистина го исках, но щеше да отнеме известно време. Нямаше място за преструвки, затова трябваше да се постарая всичко да бъде истинско. Той може и да казваше правилните неща, но имах нужда да видя и делата, за да може инстинктивните ми тревоги да се стопят.

Кав ми помогна да се настаня в СУВ-а и подаде сака ми на шофьора, за да го сложи в багажника, преди да се плъзне на покритата с черна кожа седалка до мен. Шофьорът се настани на място си и затвори предната врата. Той изрече някакъв адрес и Кав потвърди, че това е дестинацията ни.

И преди бях идвала в Ел Ей, но никога не бях ходила в Холивуд, затова изживяването щеше да бъде напълно ново за мен. Ново начало. Нов живот.

Наистина ли можеше да е толкова просто?

Докато шофьорът подкара колата през частното летище, Кав се пресегна и грабна едната ми ръка, която бях отпуснала в скута си. Преплитайки пръсти с моите, той постави ръцете ни между нас и стисна леко.

— Това не е първият път, в който си представям какво би било да те отведа у дома.

У дома. Домът на Кав. Адски любопитна бях да видя какво ще ми каже дома му за него. Той е бил у дома... по дяволите, гледал ме е отдалеч, следял ме е и е изучавал навиците ми, преди още да разбера за съществуването му. Толкова изоставах, що се отнасяше до Кав. Може би това бе шансът ми да науча всичко, което бе крил от мен... както и онова, което не бях научила от медиите.

СУВ-ът се въртеше по криволичещ път нагоре по хълма, докато най-после не спря на алея, блокирана от порта. Всяка къща на тази улица имаше порта, затова, очевидно не бе нещо по-различно от обикновено. Шофьорът би трябвало да е добре запознат с подобни порти, тъй като спря така, че Кав да отвори прозореца си и да въведе кода на дисплея. Портата се плъзна настрани и се отвори, а шофьорът подкара напред и паркира, преди да изскочи от колата и да отвори вратата ми.