Devil or not

21

Застинах, невъзможно. Не бях забелязала да ми се е променил корема в последно време. Всички дрехи ми ставаха дори те отричаха да съм напълняла.
- Не е вярно.
Все още галеше корема ми, допира му не бе изцяло сексуален имаше нежност сякаш наистина съм бременна.
- Аз съм вампир и усещам как едно малко момченце расте.
Проследих движението и с пръст ми показа къде го усеща.
Само при мисълта ми стана лошо и добре че се подпрях на Себастиан, защото в противен случай щях да се свлека на земята. Тана ме предупреди, а й навсякъде се тръбеше, че тийнейджърите трябва да ползват предпазни средства. Уви, смятах, че вампирите са мъртви и следователно не могат да имат деца, дори не знаех, че съм вещица тогава. Да бе пила противозачатъчни, Мелиса или поне настоявала да позлва кондоми. .
Мислите ми не ни помагаха, Себ също, галеше нежно корема ми, обикновено бе винаги напрегнато между нас, но сега бяхме и двамата спокойни. Отстрани изглеждаме като нормална двойка.
- Как да го кръстим?
Наруши мълчанието и момента на спокойствие замина.
- Не съм планирала в скоро време деца, бедна съм, от към идеи.
Прозвучах заядливо и обвинително, за това, че не ме е предпазил от евентуална бременност.

- Какво ще кажеш за Веспасиан

- Абсолютно не.

- Адриан?

Не звучеше лошо, но не бе точно любимото ми име.

- Клавдий?

Изреди толкова много имена, всичките ме изумяваха все повече, почти се ядосах, но той избухна в смях. Завъртях се към него. Сложих ръцете на кръста си и изсъсках

- Кое е толкова смешно, изреди поне десет откачени имена и ми се подиграваш.

Отмести кичур от косата ми зад ухото ми, непринудената му усмивка бе новост в нашите отношения. Винаги бе намусен, бесен, мрачен, но не й усмихнат добродушно.

- Познанията ти по история са доста оскъдни госпожичке. Всяко едно от тези имена е на римски император - почеса се по главата и изтърси - Как си успяла да завършиш училище?

-  Забрави за Цезар - усмихнах се самодоволно - Така ще се казва.

- Опитваш се да ме впечатлиш, че все пак си чувала за някой римски император ли

Поклатих глава.

- Просто избрах име, което би трябвало да ти хареса.

- Ще се наложи да водим нови преговори.  
Хвана ме през кръстта, ръцете му ме понесоха към леглото сякаш бяха лека като перце. Вампирската му сила ме учудваше постоянно бе неестествено.
Постави ме на леглото, спомените ме завладяха. Себастиан се досети, че съм уплашена.
- Просто ще спим, Мелиса. - говореше ми успокояващо докато събличаше дрехите си - Уморен съм.
Не бях обърнала внимание, но когато го каза и се загледах в отпуснатото му тяло, което винаги бе в готовност за битка. Потърка очите си, тъмните кръгове под очите му издаваха знаците на недоспиване. Само по боксерки се мушна в леглото. Обърна ми гръб, а аз непреставах да се въртя и да мисля, че съм бременна. Мисълта ми бе далечна.
- Заспивай,Мел.
Смятах, че спи от много време, но явно му пречех, прегърна ме през кръста и прошепна в ухото ми.
- Нямам никаква представа дали си бременна, но новината не ти подейства прекалено зле. Виж как бързо и кротко се примири.
- Излъгал си ме. - изпищях, исках да се завъртя и да го ударя, но ме стисна по силно и не успях.
- Затваряй очи, бе забавно.
Усмихнах се, защото за първи път каза, че му е било забавно с мен. Колкото й да го мразех ме спаси от вещиците и обяви война. Не ме захвърли. Спах много по непробудно отколкото предполагах.

*********†††***********
Вятърът не спираше и рошеше косата й, момичето за стотен път се прокле, че не си е взела ластик. Не бе предполагала, че точно в единствения ден, в който реши да направи разследване ще е толкова ужасен. Времето не бе на нейна страна. Пътува ужасно дълго с автобус и краката й се бяха схванали, но трябваше да проучи мястото. Мястото от сънищата й, искаше да намери русокосия викинг. След дълго проучване и разглеждане на местности стигна до извода, че къщата от съня й е в Гордуел - малко градче почти село достатъчно далеч от Торн. Не й трябваше много време да открие каменната къща от сънищата й, само че заразлика от в съня й бе пуста и почти порутена. От устните на Никол се изплъзна проклятие. Най - добрата й приятелка Мелиса бе изчезнала, Аманда я увещаваше, че сигурно е отишла на посещение при майка си, но безпокойството не я напускаше. Всичко бе много странно напоследък. Искаше да открие поне някой отговор, но гледката пред нея само добавяше нови въпроси. Наистина съществуваше, все пак не бе плод на нейната фантазия. По пътя не бе срещнала нито един човек.
- Какво търсите, госпожице?

За първи път не пиша в първо лице, Никол бе забравена, но ще се завърне с пълна сила в книгата.
Надявам се да Ви хареса.
Себ и Мел най - накрая пропуснаха да се скарат.
Коментирайте и гласувайте ❤️ ❤️❤️❤️