Devil or not

12

Аманда бе подранила, както винаги. С Никол ахнахме като видяхме роклята й, плътно по тялото, стегната материя, с много тънки презрамки и убийствено як войнишки цвят.         - Е момичетата, аз направо поръчах една бутилка уиски.       - Ако се бяхме забавили още малко щеще й да си я преполовила  пошегува се Никол.
- Да не мислите, че двете  деца пречат на пиенето? Има много да се учите докато ме стигнете.  Напълнихме чашите си
- Наздраве - викнах аз, изпивайки голяма глътка от питието. Течността се вливаше прекрасно в тялото ми, след още една чаша усетих леко замайване, но Никол не спираше да намира поводи и да казва "наздраве".
Танцувахме толкова дълго докато ни заболяха краката, Аманда бе единственота на положение, аз и Никол бяхме пили сякаш от утре започва сухия режим.
Майчинския инстинкт в Аманда бе й причината поради която ни предложи да ни изпрати до вкъщи. Първо прибрахме Никол, а сетне се добрахме до моята къща, която незнайно защо светеше. Не очаквах посетители. През промътеният ми мозък минаха какви ли не мисли, но не и че опастносттта ми е дошла на гости.
- Защо не се изключила лампите? - И аз не знаех. Дали пък не ги бях забравила просто, но аз излязох по светло, защо ще ми е да ги включвам?
- Може би - отвърнах. Бях много пияна. Тя отвори вратата, усетих заплахата, знаейки че трябва да бягам, но преди да помръдна Аманда ме халоса по глава. Изгубих съзнание.

Очите ми тежаха, едва ги отворих, а после затворих всичко бе тъмно. Насилих се отново да погредна, не можех да различа нищо в тъмнината. Трябваше ми малко време, за да започна да различавам нещо. Главата ми пулсираше болезнено. Не знаех кой ме и отвлякъл, щеше да е типично за Себастиан, но ако бе той щях да съм гола и завързана на леглота. Не бях завързана надигнах се от твърдата пейка, на която лежах и виждайки решетките се притесних. Бях зятворник, как по дяволите се озовах тук? Аманда ме предаде, знаех, че е така но не можех да го проумея. Защо? До стоиш сам  в тъмното може да те побърка с всяка изминала секунда проумявах, че съм затънала до шия в неприятности. Майка ми бе казвала не се забърквай, а аз точно като непослушно малко дете това направих. Себастиан ме заряза и чак сега в тази отвратителна миришеща на старо килия разбрах, че защита му ми бе необходима. Дали пък не бе избрал да ме предаде в замяна мир? Последно Тана сподели, че ще обявява война на вещиците. Ако бе така обаче нямаше да се налага Аманда да е част плана. Тя явно работеше с тях. Дали бе вещица?
Плъхът изцвърча и мина покрай краката ми, които бяха провиснали, инстиктивния ми писък произлизащ от гнус бе достатъчно можещ да го стресне и да обяви публично, че съм будна.
Дълго време след като извиках никой не дойде.
- След толкова много години най - накрая се срещам с племенницата си. - Гласът й звучеше измамно мил, но бях сигурна, че ако реши, че няма да и допадна щях да съм мъртва точно за три секунди.
- Ако бях поканена учтиво на среща щях да бъда по щастлива от първата ни среща, лельо.
- Наричай ме Кристин, както виждаш магията ме поддържа и никой не бе ми дал повече от 30години.
Права беше тя също бе естествено руса и цветът на очите й бе почти като моя. За разлика от майка ми нямаше бръчки.
- Какво искаш от мен в такъв случай?
- Сестра ти обърка нещата с един от нашите ритуали и ти ще заемеш мястото й.
Лара приключи мъртва, искаше и аз да се съглася да стана доброволно труп ли?
- Аз съм крайно незапозната с вещерските работи. - Може би ако решеше, че съм безполезна щеше да се откаже от мен.
- Успя да убиеш една от силните вещици в нашето сборище в Шепър. Идеална си, скъпо дете. Ще наредя да ти приготвят стая, ако се съгласиш.
Изгледа ме изчаквателно, а аз кимнах в знак на съгласие.
- В стаите обикалят ли свободно   плъхове?
Засмя се гръмко, а моето решение бе породено от нежеланието ми да деля килията си с гнусните и цвърчащи животинки.
Вещиците не бързаха явно да ми осигурят стая и с всеки изминал час се ядосвах, а когато плъховете станаха три реших да изпробвам теорията си къде успявам да използвам силите си. Е когато опашката на един от тях пламна се усмихнах щастливо. Тук нищо не ми пречеше, а ако ми се отдадеше подходяща възможност щях да се измъкна лесно. Не бяха гостоприемни и нямаше да съжалявам ако избия някоя от тях.