Devil or not

Untitled Part 14

- Лара

Понякога е достатъчно децата да чуят само името си, за да разберат, че им се караш, въпреки че това не бе моето име,  само от изричането знаех, че иска да ме убие. Тръпките пропълзяха бавно по гърба ми, а ужаса и страха се прокаднаха в съзнанието ми, докарвайки ме до вцепенение. Стоях на едно място без да направя нито едно движение, за момент спрях да дишам. 

Поредният вампир мразещ мъртвата ми сестра, който ме обърка с нея. Въпреки клетото си състояние бях убедена, че ако не бе окован вече щях да съм убита.

Преглътнах сухо, опитвайки се да се стегна и да започна да се държа нормално.

Не си слаба - повтарях си мислено, тук силите ми не бяха блокирани, можех да се защитя ако се наложеше.

- Това не е моето име. - Постарах се да звуча уверено, може и да бе разбрал за страха ми, но вече трябваше да сменим ролите си. 

- Хм - промърмори и затвори очи, изтощен разговора ни. Почувствах сила и спокойствие, той бе прекалено изнемощял, за да представлява заплаха за мен.  Нямах представа кой е, нито пък защо го държаха, но явно бе стоял достатъчно дълго време, щом бе докаран до това състояние.  Аз бях част от ритуала, той също. 

Стъпвайки на пръсти, за да вдигам възможно най - малко шум постепенно се прибижих до него, колебаех се дали да го докосна, но само по този начин можех да науча нещо. Той не предполагаше, но и двамата бяхме от една и съща страна, аз изгарях от желание да унищожа тези вещици, защото благодарение на тях сестра ми умря,  аз бях скрита, а майка ми страда и живя в уплаха.

След като притежавах сили, вече не бях агне в устата на вълк, трябваше да се боря, а вече нямаше на кого да разчитам.  С нокти издрах мястото около китката ми докато рукна кръв, а болката ми се струваше нищожна, когато потече я насочих към устата му. Гладен бе абсолютно безполезен.

Първоначално реших, че няма да има сили, но след минута зъбите му пробиха китката ми, а аз си повтарях  мислено заклинанието, с което Кристин искаше да го изгоря. Все пак не можех да му имам доверие, че няма да източи кръвта ми. Бузите му поруменяха и направих опит да се отдръпна, но не ме пускаше.

- Спри - заявих настоятелно - в противен случай ще ми се наложи да изпълня заръката на Кристин. 

Името й му повлия налудничевия му поглед се замени и вече ме гледаше право в очите.

- Ще пренебрегнеш заповедите на основателката на сборището - звучеше присмехулно, осъзнах, че ако не бе на моя страна щях да направя огромна грешка. Нямах никаква сигурност, че няма да ме предаде.

- Аз ще бъда новата, а ти ще ми помогнеш. - Потвърдих намерениета си когато казах донякъде заклинанието и видях болката в очите му.  

- Миришеш изцяло на Себастиан - сбърчи нос и вече можех да видя, че е осъзнал разликата между мен и Лара.

- Бяхме обвързани за малко - Скоро всичко щеше да приключи, нямаше нужда да му се обяснявам.

- Впечатляващо, че не те е убил веднага щом те е съзрял. Той мразеше Лара, а изведнъж вижда нейно копие, с което се обвързва. 

Вглъбен си мислеше нещо докато аз се чудех как точно да отговоря.

- Обясних му, че само идиот не би узнал, че сме близначки. Е ще можеш ли да преодолееш лошите чувства към Лара и да ми  окажеш малко помощ, аз ще те освободя в замяна на това...

Исках да чуя името му.

- Гейбриал.

Нейната любов или тя бе неговата. Мамка му. Не е бил мъртъв,  а заложник.