Devil or not

Седма глава

Тъмнината бе моето спасение, тя скриваше насълзените ми очи, прикриваше раздърпаната ми рокля и благодарение на нея вечер улиците бяха пусти - поне в нашия град. Искрено й бях благодарна, защото можех да скрия слабостта си. Стараех се да вървя поне две крачки зад него, защото се притеснявах, че ако се обърне ще види мокрото ми лице. Не можех да си представя, че вместо да се прибера и скрия от света, след случилото се, аз отивах в бърлогата на вълците и успявах толкова успешно да се държа сякаш не бях изнасилена и съм съвсем наред. Беше прав, че ми хареса по едно време, но това не го оправдаваше. Всичко, което научавах бе толкова смахнато, имах чувството , че ще се събудя изведнъж и ще се смея, че съм си въобразила съществуването на вещици и вампири. Дали не развивах дезорганизирана шизофрения?
- Мелиса – Спря на няколко метра от заведението, припряно започнах да бърша
влажното си лице с ръце. Не, че имаше причина да ми пука, че ще ме види плачеща, не е като да нямах причина, а и в моя защита това не бяха само тъжни, а и гневни сълзи.
- Трябва да се постараеш да изглеждаме поне малко влюбени. -
- Защо? Твоите приятели видяха колко точно се обичаме, за пред кого ще послужи целия този цирк? – Бях сигурна, че няма да ми отговори, изглеждаше уморен и отегчен, сините му очи ме гледаха преценявщо, чудеше каква информация може да си позволи да ми сподели, въздъхна и монотонно заговори:
- Жената - Тана е много могъщ и древен вампир, има причина да дойде с тях, на този етап това обаче не те касае . Принадлежи към една от Осемте кралски фамилии, много е влиятелна, нейното мнение е от огромно значение. - Зачудих се дали не се страхуваше от нея, говореше прекалено уважително. - и ако остане с неприятно впечатление от нас.. - С жест как ми прерязва гърлото довърши изречението си. - Също така се опитай да не изпозваш остроумните си фрази, тя не гледа благосклонно на теб. Това, че си белязана от мен те предпазва да не бъдеш убита, повечето вампири не биха те докоснали, но тя е по различна.
Значи бързането му е било безполезно, щом тази непозната не би имала скруполи да ме убие, защо трябваше да ми причинява всичко това?
Забих пръст в гърдите му и с най – милата си усмивка, но не толкова приятен тон изрекох моите изисквания:
- Желая да ми разкажеш абсолютно всичко по - късно, което криеш от мен свързано с живота ми и близките ми. Искам да науча и какво точно представлява обвързването с вампир. Ти настояваш за прекалено много неща от мен, затова сега аз ще поискам нещо от теб. Край с лъжите и сексуалните ни отношения. Не си позволявай да ме докосваш, освен ако не ти разреша.
Изумлението му бе огромно, не знам дали се дължеше на факта, че се опитвах да му заповядвам или по скоро да се пазаря с него или на това, че му заявих, че няма да спи с мен.
- Хайде, влизай. – Игнорирането е най – добър начин, да пропуснеш да изразиш мнението си.
Отвори вратата и като истински кавалер ми направи път да мина първа. Хванах ръката му и се подготвих за многото въпроси от страна на Ники, но такива не последваха, което бе странно. Дори не изглеждаше изненадана сякаш знаеше, че със Себастиан излизаме. Бяха й направили нещо, това не бе типичното й поведение. Все едно е упоена или в транс. Жената на име Тана се изправи, неволно стиснах по – здраво ръката му, изглеждаше страховита докато се приближаваше към нас. Враждебността се усещаше във въздуха, Себастиан се напрегна, което не ми подейства никак успокояващо. Бледата й кожа констатираше прекалено рязко с дългата й идеално изправена
гарваново черна коса, а когато ме погледна с почти прозрачните си очи неволно ахнах. Никога не бях виждала подобни очи, напълно празни.
- Предател – В първия момент помислих, че говори на мен, но Себастиан рязко пусна ръката ми, почти незабелязано се дръпнах малко настрани. В При Маги, през деня слънцето осветяваше помещението, но вампирите бяха спуснали завесите с цвят на шампанско и приглушили светлината. Мразех този навик на вампирите все да е тъмно. Дали му беше любовница или бъдеща съпруга, на която й е изневерил с мен Ръката й се плъзна по гърдите му, а после със същото толкова плавно движение прекърши врата му. Писъците ми огласиха заведението, Никол за разлика от мен гледаше с празен поглед сякаш не забелязва нищо необичайно. Трябваше да поддържам ролята си, нали така ми нареди, поне за последно, а после щях да съм свободна. Не съм си и представяла, че раздялата ни ще е толкова бърза. Тана бе прекалено заета да говори на мъртвия ми съпруг, промъкнах се зад гърба й, хванах дългата и коса и със всички сили я дръпнах. Без да мисля за последиците. Някой ме издърпа, изпуснах косата й в същия момент тя замахна и ако Натаниел не ме бе хванал щях да бъда с размазана глава.
- Успокойте се и двете. – гласът на Харолд ме накара да се осъзная. Бях направила възможно най – глупавото нещо – навлекох си езин смъртоносен враг и то за нищо. Викингът застана пред мен, за да не може Тана да ме достигне и за момент се почувствах неприятно от лошите ми чувства към него и Натаниел, който ме скри зад гърба си.
Тя сe разсмя звучейки супер налудничево, сигурно щеше да се нахрани с кръвта ми.
- И вие ли искате да се превърнете в предатели, мога да убия всички ви преди да съм чула думата моля. Искам това малко момиченце да застане пред мен, а не да я пазите сякаш е скъпоценна кукла. Чакам. – Не можех да видя нищо, бяха прекалено широкоплещи, беше ядосана. И двамата не се помръднаха докато не им креснах, че мога да се оправям и сама, преди да се изправя пред нея хвърлих поглед към Никол и забелязах свлякъл се на пода мъж, не можех да преценя жив ли е.
- Нямам представа коя си, – замлъкнах драматично давайки и време да го направи – но да убиеш Себастиан – опитах се да се разплача, уви мъката по него не бе толкова голяма – и да смяташ, че няма да те нападна е странно. - Не звучах нито романтично, а камо ли убедително.
- Ти наистана си глупачка след един час, няма да му има нищо, но за теб не се знае – Права беше, не че щях да й го призная. Защо реших, че един вампир ще умре толкова лесно. Огледа ме доста критично и цъкна с език, чувствах се все едно съм куче на изложба, със сигурност дисквалифирано от нея. - Странен избор е направил, мъртвата му жена определено притежаваше повече красота и качества от теб. Много жалък избор.
Тя не само че искаше да ме унижи, но и ме пробваше искаше да разбере колко знам за него, учудения ми поглед сигурно ме бе издал. Нямаше да се получи театъра, не бях особено артистична, а когато и живота ми зависеше на косъм не бе най – добрия момент за първи стъпки в начинанието. Днес определено бе - най - гадния ден в живота ми.
- Разбира се, че не тие казал. Как не се досетих. - Плесна се по челото, придавайки си драматичност - Само наистина значимите за него знаят за миналото му.
- Ти наистина ли се смяташ за значима – Беше мой ред да отвърна, нямаше да и позволя да ме смачка напълно. – Не мисля, че това радостно посреща.. - За секунда си озова пред ме и стисна шията ми. Щеше ли да ме прекърши ?
- Не го познаваш изобщо, вярно е, че сега цялата миришеш на него, - смръщи съвършения й нос и продължи - но когато научиш, научиш какъв е в действителност ще се молиш да се оттървеш.
Аз и сега се молих, не го изрекох, едва дишах. Кръвта се бе оттеглила от лицето ми когато ме пусна и знаех, че съм се провалила напълно с ролята.
- Тръгвай си. – Никой не оспори думите й, погледнах към Себастиан който лежеше мъртъв на пода, а после към най – добрата ми приятелка. Исках да се погрижа за нея, но Тана не бе в особено добро настроение, а и аз сигурно попаднах в черния й списък.
- Не мога да си тръгна без нея. – Грешка, допуснах огромна грешка.
- Вместо да се притесняваш за любимия си, ти си толкова сколнна да го оставиш. Не се ли притесняваш, че мога наистина да го убия или може би на това се надяваш? Изборът кой е
по - ценен за теб е направен.
Ядът нарастваше в мен и скоро щеше да избухне, особено ако тя продължеше да говори. Всичко в нея ме дразнеше, гласът й, надменния й поглед, жестовете.
- Коварството на сестра ти определно нямаше граници, но беше много по подходяща от теб за нашата общност. Себастиан се е побъркал дори и да е искал да отмъсти за Гейбриел не е трябвало да си вземе безполезна жена, дори не можеща да се престори, че й пука.

Изведнъж тя изпищя, дългият й черен панталон пламна. Можех да се обзаложа, че я заболя. Истерично се разкрещя на Нат и Харолд да и донесат вода, изгарянето не бе малко.
- Скъпа, дъще - Гласът на майки ми - Трябва да се постараеш да изглежда все едно, че ти си й го причинила.
Никога не съм предполагала, че е способна на такова нещо, да влиза в съзнанието ми или каквото там правеше. Кога бе пристигнала Беше ли чула всичко Трябваше да се прибера възможно най - бързо.
- Както виждаш и усещаш – усмивката на лицето ми издаваше, че се чувствам превъзходно. - следващия път, в който ме предизвикаш, за една от нас ще е последен. И уверявам те няма да съм аз. – Отворих вратата и преди да излезна триумфално допълних: – Не го убивай и сама ще справя.

Благодаря на всички четящи. Моля Ви гласувайте и оставете едно мнение : )

Много се радвам, че отделяте от времето си, за да следите историите ми.