Devil or not

9

- Трябваше да я оставиш да умре. - Чувствах се страшно отпаднала, главата ми пулсираше, крайниците ми бяха изтръпнали, гласът на Тана ме изтръгна от съня. Стаята не ми изглеждаше позната. Къде се намирах? Не помнех нищо, откакто набрах Себастиан.
- Заради такива като теб, кралските фамилии не предприемат нищо срещу проклетите вещици. - Себастиан бе страшно ядосан. Скоро и мен щеше да ме причисли към тях.
- Ти се отказа от позицията си на наследник на трона, след като напусна. Нямаш право да решаваш абсолютно нищо, войната срещу тях ще ни коства много. Аз и другите от Съвета категорично сме против. Бъди благодарен, че ще сваля обвиненията срещу теб. А тя - посочи ме с пръст и се надявах да не ме хване, че подслушвам - ще ти докара доста проблеми. Те я преследват и след като нямаш вампирите зад гърба си какво мислиш ще направиш. Ще ги убиеш, ако бе лесно досега нямаше да има останали от тях. Вещиците срещу, които искаш да се изправиш са най - опасните - Тана се приближи към него и от назидателния й тон нямаше и следа, звучеше по скоро умолително. - Предай им я в знак на мир и се върни да отстояваш позицията си. Заместникът се проваля изцяло, но поне стои в столицата.
Аз щях да съм цената за мир между вампири и вещици. Не разбирах как изведнъж станах толкова ценна.
- Помисли си много добре какво ще правиш с нея. - Излезна от стаята, хлопвайки вратата.

- Няма нужда да се правиш на заспала и двамата с Тана те усетихме, още щом отвори леко очи. - той се надвеси над мен, освен гнева, който излъчваше в погледа му за момент се прокадна и тревожност.
- Много неща не разбирам, нито как си убила вещицата, нито защо когато те открих мирише на мъж. - Изпитах ужас при спомена, а си мислех, че няма да разбере. Каквото си остава в Шелтън,, дрън - дрън се разбира веднага от съпруга със свръхестествено обоняние.
- Искам да почина още малко - Трябваше да измисля оправдание, нещо което да ме оневини. Определено не исках да ме остави на вещиците, щом Тана говореше със страхопочитание за тях, значеше, че трябва да направя всичко възможно да не избере варианта, който тя му предложи.
- Спиш от една седмица - отвърна саркастично - Мисля, че дори за хората това е прекалено много сън.
- Има належащи неща изискващи присъствието ми, докато ме няма се опитай да решиш какво ще ми кажеш, защото - надвеси се над мен, подпря ръцете си на леглото, носът му се допря до моя и заплашителния му тон не остави ни най - малко съмнение какво ще направи. Ще ме остави на вещиците, затова и ми позволи да чуя частта от разговора. - Досега жена не ми е изневерявала и ако не те бях намерил полумъртва сигурно аз щях да се погрижа. Надявам се след като имаш база за сравнение следващия път да се справиш по - добре, може да те спаси от участта ти.
Напусна стаята преди да кажа каквото и да било, за първи път използваше силите да се движи невероятно бързо.

Надигането от леглото бе същински подвиг за мен, явно бях използвала прекалено много енергия, а възстановяването се очертаваше да е бавно. Не исках да му споделям за новите си сили, а за моето пиянско изпълнение още по - малко.
- Не съм спала с него, само една целувка, кълна ти се - пробвах на глас. Не звучеше обедително.
- Как не те е срам, миришела съм на мъж. - пълни глупости. Развинтената ти фантазия няма граници - Въздъхнах и това бе крайно зле.
- Един нахалник ме хвана ..
Мъжкият смях, придружен и от женски такъв ме прекъсна от опитите ми.
- Всичките ти оправдания звучат ... - Харолд ме гледаше една идея по - топло от последното ни виждане, Никол се промуши зад него, прегръдката и ме накара да изкрещя от болка.
- Много се притесних за теб. Как може да ходиш сама по баровете, приятелките за какво са - скастри ме тя, а викинга изръмжа недоволен от представата, че мога да я превърна в прелюбодейка. Не знаех колко искрени са намериенията му към Никол, но гледайки ги в какви добри отношения бяха, най - вероятно прекарваха доста време заедно.
- Майка ти също много се притесни когато разбра, че си напуснала града. -
- И откъде е научила - Нацупих се, Ники разпозна недоволството ми и учудено отговори
- Помислих, че си отишла на гости при вашите, затова й се обадих. Когато разбра се разкрещя на баща ти, че има най - безотговорната дъщеря, а после излая по телефона - нека вампирът да я намери и затвори. Все едно някой зъл дух я е обладал.
Този път бе мой ред да се учудя, Ники знаше за съществуването на вампирите. Погледнах гаджето й или какъвто и се падаше, очаквайки обяснение. Той я придърпа към себе си и когато заговори щях да се изповръщам от сладникавите му думи.
- Разбира се, че й се доверих, тя е най - прекрасната жена на този свят, не бих си позволил да я лъжа.
Целуна я страстно, а аз някак си не повярвах в искреността на думите му. Извиних се, чевсе още съм напълно изтощена, за да мога най - учтиво да ги изгона. Романтичният заряд излъчващ се от тях ме депресираше. Аз и Себастиан нямахме скруполи в изричането на лъжи, затова и не ни вървеше. Алисън ме смяташе за прекалено пропаднала, а и нямаше как да знае, че ме намериха, за да си направи труда да дойде. Гордостта не ми позволи да й се обадя и да я уведомя, а знаех, че само тя можеше да ми помогне да се науча да използвам силите си. Да те отхвърли майка ти бе гадно. Болезнено.
Себастиан се върна дълго след като се бях успокоила и не можа да бъде свидетел на хленченето ми. Не бях измислила нищо.
- Избра ли начин за да смекчиш буреносното ми настроение? - Много точно се описа, напрежение изпълни стаята, стиснатите му устни и гневните очи ме накараха инстиктивно да се отдалеча максимално от него.

Надявам се да Ви хареса, гласувайте и коментирайте. Благодаря предварително!