Devil or not

13

Най - накрая момиче на около моите години дойде да ме отведе от килията.
Сетиха се!
Ярко червената й коса определено бе постигната с някоя агресивна боя. Лицето й малко и скулесто, тънките стиснати плътно устни бяха първия признак, че не ме харесва. Жълтите й очи бяха най - странните, които бях виждала някога. Не приличаше на човек прекалено дребна и слаба, почти с телосложение на дете. Леля ми бе пропуснала да и даде инструкции за любезно и приятелско отношение спрямо мен. Пренебрежителният поглед, който ми хвърли бе опит да ме накара да се почувствам жалка и безпомощна. Отключи като дори за секунда не ме изпусна от очи, което значеше, че въпреки наперения й вид се притеснява от мен.
- Много по - силна съм от теб - говореше някак провлачено и грубовато. - не прави глупави грешки.
Почти се изсмях, но се усетих на време, че дразненето не е най - добрата тактика във вражеския лагер.
Трябваше да вървя пред нея и през цялото време чувството, че ще ме захапе не ме напусна. Все едно огромно прегладняло улично куче ми преследваше. Реших уж нехайно да наруша тягостното мълчание.
- За каква точно цел съм ви нужна?
- Продължавай да вървиш. ' излая девойката прекратявайки сладкия ни разговор в зародиш.
Тъмният и безкрайно дълъг коридор нямаше край, а витото стълбище, които се налагаше да изкача бе още по - ужасно. Най - накрая спря и извади връзка със старинни ключове, огледа ги внимателно и намери този който и трябва. Стаята приличаше досущ на килията. Малко мръсно легло, бюро, което някога е било красиво и стол чийто крак липсваше. Прозорец нямаше. Лампата едва трепкаше и вече се примирих с факта, че ще стоя на тъмно. Страхотно местенце!
- Не искам да бъда груба - започнах с мил тон - но очаквах, че стаята ми ще бъде по приемлива.
- Слушай, принцеске, - Заядливият начин по който произнесе думите означеше, че не само не ме харесва, а и ме смята за глезла. - в сборището,  за да имаш лукс всичко е според заслугите.
Ясно ми стана, че нейния принос едва ли е голям.
- Ти си на най - ниското стъпало, а? - подиграх й се, надвесих се над нея. Изключително рядко надминавах някого по височина, но тя бе по - дребна от мен.Веднъж и аз да почувствам физическо надмощие. Цялата настръхна
- Мило детенце - от обръщението ми се разгневи - не ми си прави на интересна. Убедена съм, че с теб най - вероятно сме съседки по стаи и откровено казано не желаеш да съревноваваме силите си.
Малко се изсилих с речта си, но тя се шокира и в този момент бързо хлопнах вратата.
И да се оплачеше не ме интересуваше.
Любимата ми леля Кристин, ме посети не за да се поинтересува как съм, а да ме запознае с част от задачите ми. Наложи се да слезна по проклетите стълби и се зачудих защо ме накараха да се катеря?
Подземието бе мрачно и влажно цялото от масивен камък. Кристин спря пред едно стена и измънка заклинание. Стената се отдръпна и пред мен се разкри ужасяваща гледка.
По средата в помещението имаше здрав метален стол, забит за земята, върху него седеше бледо създание наподобяващо човек.
Усети присъствието ми и вдигна глава дългата му сплъстена и мазна коса не се отлепи почти и единствено можех да видя едното му око. Погледът му се промени рязко след като ме фокусира, бе изпълнен  с истинска чиста омраза и ако протегнех ръка можех да я сграбча.  Тя се приближи до него извади нож скрит в джоба на дългата й рокля.
- Рисунките, които ще нарисувам по тялото му са свързани  с много важен ритуал, ще повториш заклинанието след мен и ще използваш огъня си.
- Не съм чак толкова добра.
Беше ме страх какво точно искаше от мен. Без да ми обръща внимание дълбаеше древни символи по тялото му. Кръвта му оцапа пода. Той бе толкова блед, че имах чувството, че всеки момент ще предаде богу дух, но той просто стисна зъби и не издаде нито звук.
Повторих думите, които не разбирах и в един момент всички разрези по него пламнаха. Изписках изплашено разваляйки магията и всичко приключи.
Леля ми полудя от яд и почти щеше да ме шамароса, но някак си не го направи.
- Ще повтаряш заклинанието докато местата не се превърнат в черни рани.
Излезе повтаряйки думи за заключване, а аз трябваше да правя безполезни опити. Гласът му ме стресна дрезгав и тих. Явно не бе говорил от много време. Едва разбрах какво произнесе.
- Лара

Коментирайте и гласувайте