Devil or not

17

За мое учудване, майка ми бе тази, която ни телепортира и то право в столицата на вампирите. В двора на двореца на краля.
Мястото по нищо не се различаваше от човешките, стените бяха от камък,  изсечените прави линии при посторйката  ми напомниха за дорийския стил в Древна Елада, някъде бях чула, че понеже са воини избягват декоративните елементи, а се стремят към  изчистени форми.  Типично за вампирите или поне за тези, които познавах. Бе тъмно, но множеството лампи осветяваха целия двор, а през прозорците сградата ми напомняша на коледна елха с лампички, въпреки че иначе бе семпла.
Петти колони пред вратата на двореца бяха изписани с грубо изсечени имена или поне на мен така ми се сториха. Бях прекалено впечатлена от постройката, за да обърна внимание на зяпащите вампири. Себастиан отвори вратата, а двамата пазачи му кимнаха с уважение.
Майка ми не ни последва, да остана с него насаме не бе най - предпочитания от мен вариант.
Той вървеше толкова бързо, че се налагаше да подтичвам, за да го настигна, не можех изобщо да огледам мебелите, а рисунките  по стените минаваха като филмова лента през погледа ми. Стълбището бе точно като в някоя детска приказка, мраморно и по средата на помещението разделяше двореца. От дясната страна видях само добре облечени вампири. А когато се загледах наляво всъщност там се намира слугите, които бяха най - вероятно хора.
- Ние сме старомодни когато минеш от лявата част на там са нашите слуги, които се грижат за нас във всеки един аспект.
Погледнах към гърба му с кисела физиономия разбах намека му.
- А отдругата страна са вампирите аристократи. - Исках да не звуча иронично, но не ми се получи.
- Там отсядат или живеят вампири от Осемте рода, а аз като крал ползвам целия втори етаж, ти като моя половинка също ще се настаниш при мен.
- Аз не желая да съм кра...
Озова се зад мен и ме вдигна като булка, прекъсвайки ме.
- Тук всеки един ще те чуе, аз съм новия крал и имам достатъчно врагове долу, които ми се усмихват, но с лекота ще ме ликвидират ако им се отдаде възможност. Чувайки те опитат да използват нашите отношения, за да ме хванат натясно.
Занесе ме до спалнята, а аз се въздържах от коментари. Цялата бе обзаведена с нови мебели, които обаче бяха досущ като антични, балдахина заобикалящ цялото легло най - ми хареса и когато си стъпих на краката се втурнах като малко дете върху леглото. Меко и удобно.
- Винаги съм мечтала за такова, ако сменим цветове в бебешко розова още повече би ми харесало.
Той се засмя, което бе рядкост, за времето, в което не се бяхме виждали ми се струваше остарял, въпреки че на теория бе невъзможно.
- Може и да ти написах, че ще те освободя.
Аз не прочетох писмото даже не знаех къде съм го сложила.
- но отвличането ти от вещиците ги промени. Майка ти помоли за помощ и познай какво поисках?
Звучеше прекалено самодоволен, смръщих вежди в очакване.
- Теб, тя ми обеща, че ако те спася няма да се налага да си приключим обвързването.Подписахме кръвен договор. В интерес на истината тя остана  доволна, че  дъщеря й е кралица.
Не е вярно, та тя презираше вампирите. Замахнах за да го зашлевя, но той хвана ръката ми.
- Едно от първите неща, които ще научиш е, че вампирите не са склонни да търпят шамари от жените си. След като съм ти мъж, съм твой господар.
- Лъжеш,  Тана не търпи никого и ти срита задника - извиках.
- Тя е от Осемте, ако те оставя един ден при вампирите в града ще го помниш цял живот. Жените нямат кой знае какви права при нас, но всичко си зависи и до мъж. Новите вампири например много мърмореха, че сме старомодни, но накрая именно те са най - жестоки с модерните  си жени.
- Нима има по - жестоки от теб? Не варвам. Приближи се към мен и аз неусетнох се озовах между стената и тялото му. Подпрях ръцете си на гърдите му, за да запазя мъничка дистанция.
- Знам, че си се целунала с Гейб и все пак съм спокоен.
Можеше  и да го каза, но на мен не ми изглеждаше грам спокоен.
- Обаче ми трябва малко женски допир, за да го забравя напълно..

Благодаря, че коментирате и гласувате ❤❤❤.