Devil or not

16

- Али, реши да се покажеш най - сетне? - Кристин се стъписа за кратко, но бързо се взе в ръце. Никой не я бе очаквал, а влизането тук не бе лесна работа. Майка ми притежаваше сила, нищо, че се опитваше да я прикрива.
- И защо да не я убием? - обади непозната за мен вещица, доста висока и много слаба. - Благодарение на нея останахме без нашия безценен затворник. Ти ли ще намериш друг подходящ? - Присмя й се.
- Вие двете сте пълни глупачки. Обвързана е с един от най подходящите за вашия експеримент, а желаете смъртта й
. Майка ми говореше странно, не можех да хвана смисъла на плана й. Може би идиота ме бе ударил доста силно или пък честото травмиране на главата ми си даваше своите последици. Трудност при осмисляне на информация.
- много ми е чудно защо смяташ, че той доброволно ще дойде и направи това, което искаме. Плюс моята племенница може да не приеме добре новината, че ще е вдовица.
Погледна към мен усмихвайки ми се злорадно.
- Тя е чула, така че неко я питаме.
Кажи и че да го убедиш е лесна задача. Още малко  и ще си свободна.
- Няма никакъв шанс да откаже, той ходи по мен и изпълнява всичко като кученце.
Ако ме чуеше нямаше да е доволен, че изкарвам краля като мой верен роб.
- Аманда не описа вашите отношения така или нещо се е променило?
Мръсна предателка, а аз се скрих точно при нея  от Себастиан.
- Промениха се. - Заявих категорично. - Би направил всичко заради  мен.
По лицето на майка ми премина бегла усмивка и понеже бях яко затънала в проблеми, а тя все пак имаше нещо на ум. Не можех да се сърдя за отношението й преди. Щях да я нахокам стига да се измъкнем живи.
- Освен това няма да имам нищо против ако се измъкна от него.
- Той замина за столицата и не те взе с теб, това не е действие на човек, който би направил всичко за другия.
Кристин се съмняваше и с право.
- Аз не пожелах да отида веднага, нека утвърди властта си.
Лъжа след лъжа изговарях, ако бях Пинокио носа ми щеше да е стигнал до тавана. Само за смъртта му, нямаше да ми е много тъжно.
Чу се писък, всички се притесниха, а сетне нахлуха вампирите. Една от вещиците бе разсечена от меча на Харолд и кръвта бликна навсякъде. Майка ми използва огъня за да направи бариера зо до ни отдели от всички.
Благодарение на на някакво заклинание веригите се отключиха и с радост се раздвижих.
- Значи не си се отказала от мен напълно.
- Мелиса нямам никакво желание да загубя и другата си дъщеря заради побърканата ми сестра.
Погледна към щита, който ни защитаваше и изведнъж се разтвори. Себастиан премина спокойно. Истински воин, суровият му поглед, меча, който висеше зад гърба му, а походката му бе като на истински крал.
- Поне да бе направила опит да се усмихнеш при появата ми, любима.
- Нима си очаквал да ти се зарадвам?
- В столицата ще говорим за нас, а сега да се омитаме. Войната е обявена.

Моля ви, който чете историята нека остави едно коментарче, интересна ли ви е или започна да става по - скучна.
П.п главите са кратки, но когато започна да редактирам ще добавя по още нещо. Благодаря ви скъпи читатели.