Devil or not

10

глава

Знаех, че той усеща страхът ми затова когато заговорих вдигнах гордо брадичка и се постарах да звуча сякаш грам не ме интересуват неговите заплахи.
- Съвсем забравих, че ти дължа обяснение. - изсмях се изкуствено. Средно голямата стъклена ваза с изкуствените черни рози, бе единственото нещо можещо да ми послужи за самоотбрана в стаята. Придвижвах се бавно към нея. 
-Когато принудиш човек да бъде с теб насила, резултата няма как да бъде удовлетворителен. - Не знам откъде ми дойде куража, но очите му придобиха цвета на нощното небе, още малко ми оставаше, за да обвия ръката си около вазата. - Ако пожелая мога да спя с когото си поискам, не сме разбирали да ти бъда вярна. 
Исках да го нараня, да чуе, че не му принадлежа. 
Побеснял прескочи леглото и преди да стоваря вазата върху лицето му, видях как замахна да ме удари. Ако не бях нанесла удари си достатъчно бързо, устата ми щеше да бъде разбита. Едно парче стъкло поряза дланта ми, а другите се изсипаха като дъжд на пода. Ревът, който се изтръгна от гърлото му, накара и без друго стреснатото ми сърце да забие по - силно. Последното, което видях преди да побягна бе как покри лицето си с длани, виейки от болка.
Отключената врата ми даде поне малко предимство, къщата бе непозната за мен, а да тръгна да търся изхода щеше да отнеме прекалено много време. Все пак вампирите се възстановяваха изключително бързо, трябваше да си осигура време да повикам помощ. Коридора беше Г образен, слабо осветлен от една газова лампа и особено студен, това място едва ли бе обитаемо. Скрих се в предпослената стая преди завоя, завъртях старинния ключ, дървената врата нямаше да го спре, затова преместих малкия скрин, а върху него застопорих един почти счупен стол. Заключих се в банята, която не отговаряше на стила в стаята, тя бе сравнително модерно оборудвана. Трескаво започнах да набирам номера на Никол, нейното гадже можеше да го сграбчи и успокои.
- Вдигни. Мамка му. Хайде.
Свободния сигнал, не ми помогна, когато вратата на стаята се разби, съвсем загубих надежда. Ръката ми пулсираше болезнено, напомняйки ми какво извърших преди малко.
- Излез, веднага, Мелиса. - Още не не бе стигнал до банята, но знаех,че съм загазила. Не смеех да дишам дори и тогава чух гласът на Харолд по телефона
- Какво има?- Не очаквах той да отговори на повикването, загубих ценно време в мълчание. - Ники се къпе - реши да ме усведоми. Излязох от обзелото ме вцепенение.
- Помогни ми, моля те. - промълвих свита в душ кабината.
- Вещиците ли те намериха - Що за налудничев въпрос? Себастиан нахлу и издърпа джиесема от ръката ми, кървавите резки по лицето му не бяха изчезнали. 
- Не й обръщай внимание, забравила е какво е да е послушна - Погледна ме снизходително, издърпа слушалката на душа и преди да реагирам усетих насочената струя ледена вода. - Сега ще й предам няколко важни уроци.
Захвърли телефона и безжалостно продължи да ме полива.
- Спри - цялата бях мокра. Хвана ме за косата, ледената вода напълни устата ми. Давех се, белите ми дробове бяха пълни с вода. Неспирната кашлица явно бе причината да преустанави мъчението. Кучешките му зъби пораснаха, а в погледа му не бе останало нищо човешко.
- Това бе за раната на челото ми - Ръката му се сключи около гърлото ми, изправи ме, притискайки ме плътно до стената. Притока ми на кислород намаля значително. Треперех от студ. И не бях сигурна дали не бе решил да ме убие скоро.
-Поведението ти е прекалено разюздано. А сега очаквам истината - изръмжа, свободната му ръка се промуши под мократа бяла тениска, въпреки болезненото стискане на гърдата ми , от устните ми не излезна нито звук. Хванах ръката му, в безполезен опит да се освободя, но хватката му стана още по - здрава, исках да го изритам, но краката ми висяхя безволеви във въздуха и когато си помислих, че всичко ще приключи с моята смърт тупнах на пода. Инстиктивно хванах шията си сякаш щеше да ми помогне ако пак се опита да ме души.
- Аз.. аз - Никога досега не съм заеквала, но в момента изпитвах истински ужас . Гърлото ме болеше. Скръсти ръце очаквателно, не го бях виждала толкова побеснял, тънка струйка кръв се спусна към окото му. - Отидох до там, за да проверя - замлъкнах, ако му кажех истината съвсем шеще да полудее. - лични неща. - Намръщенето му изражение ясно ми даваше да разбера, че не бе доволен от отговора ми.
- Знаеш, че в момента зависиш от мен и продължаваш да се инатиш и лъжеш. 
От думата "завися" на лицето ми се изписа гримаса . Ако не бях в този скапан град, който ограничаваше силите ми, щях да го изпържа и щеше да разбере, че съм абсолютно независима. Да не мога за използвам силите си когато имах най - голяма нужда бе чисто наказание.
- Аз не съм ти робиня. Чувството е плашещо и ужасно - гласът ми започна да се извисява - Твърдиш, че сме обвързани завинаги, но дори не стараеш да ме опознаеш. Какво точно искаш от мен? - Виках и за мой срам сълзите започнаха да се стичат по лицето ми.
- Изневерих ти само с една мижава целувка, по дяволите. НЕ можеш да очакваш да сме като истинска двойка когато във всеки един момент ми причиняваш болка или пренебрегваш желанията ми. Погледни хубаво,не можеш да ме използваш за отдушник на гнева ти.
- Само една целувка, очакваш да ти съчувствам, че не стигнахте до леглото ли ? - Гласът му звучеше рязко като браснач, на лицето ми се изписа удивление, що за идиот?
- В днешно време хората се целуват, но това не значи, че непременно стигат до секс. - Сопнах се обидена от намеците му. От цялата ми тирада го интересуваше само това, че съм целунала друг. Единствено го интересуваше да ме накаже за грешката ми.
- След като е толкова лесно да се целуваш с непознати, защо да не се възползвам от услугите ти? Ние сме доста повече от тях. - Това не бе въпрос, устните му се доближиха до моите, захапа долната ми устна принуждавайки устата ми да се отвори, езика му грубо ме изследваше. Отдръпна се, а след това се озовах на рамото му, изкрещях от изненада и яростно го налагах с юмруци по  гърба.
- Ще ти нашаря задника, ако не престанеш - заканата му, не бе причината заради която спрях, озовах се на леглото. И знаех, че разсъдъка му си бе отишъл, пред мен стоеше истинско чудовище. Стоях пред непознатия за мен Себастиан, който всеки момент щеше да ме нападне, скочих и се затичах към останките от вратата. С нивиждана бързина ръцете му се сключиха около кръста ми. Отново бях на матрака. Дишаше учестено, а голите чу гърди бяха съвсем явно доказателство какво ще правим. Силното му тяло ме притискаше, мократа ми тениска бе полепнала по мен, с рязко двежение  я скъса, а после задърпа панталоните ми. 
- Сама каза, че не е нищо особено.
- Копеле, пусни ме - крещях истерично, опитвайки се да го изритам. По някое време въпреки борбата ми бях останала напълно гола, а за да спра да го дера, хвана ръцете ми над главата ми. Откопча колана си, а аз се се мятах обезумяла под него. 
- Себастиан! - Трябваше да се опитам да го вразумя - Целувката прекъсна думите ми.
- Много е приятно да те гледам така агресивна, но колкото повече се отбраняващ - прошепна в ухото ми - толкова по болезнено ще е за теб. Този път няма да съм мил, ще усетиш разликата.- Целуна грубо шията ми, а после продължи към гърдите ми, стисках здраво крака. Коляното му ги разтвори, цялата се вдървих. Нямаше да го направи. Не можеше. Бе съсредоточен да хапе гърдите ми, измъкнах дясната си ръка, единственото което можех да направя, за да му причиня болка бе да издера раните на лицето му. Усетих кръв под ноктите си, пусна и другата ми ръка. Хвана здраво бедрата ми и рязко проникна в мен. Причерня ми и разбрах, защо през цялото време ми повтаряше, че не е изнасилил. От болката очите ми се напълниха със сълзи и преустанових всеки опит за отбраняване. При всеки негов тласък ръцете ми стискаха по здрава чаршафа. Затворих очи и продължих да ги стискам докато всичко неприключи, както и дълго време след това.
- Ставай - Себастиан ме издърпа за лакътя, теглейки ме към банята. 
- Остави ме намира. - Нямах енергия да се дърпам, усещах пареща болка между краката. Бутна ме под душа и изсипа шампоан директно върху косата ми.
- Изчезвай - изсъсках.
- Вече видях всичко, какво се притесняваш
- Просто ме  остави сама. - И за мое учудваня той наистина го направи. 
Не е истина.
Не се е случило - клатих невярващо глава, докато сапунисвах следите от случилото се. Водата отмиваше веднага сълзите ми. Прехапах устни, заглушавайки риданията ми. Исках да го убия. Да разруша всичко около себе си. Да го съсипя така като той постъпи с мен. Щях да изгоря всичко до основи, само да махнех блокиращото закланание. Първо щях да изгоря къщата, а след това всички проклети вампири. 
- Заповядай - Себастиан ми подаде огромна червена кърпа. Поех я гледайки го кръвнишки. Погледът му се спря върху синините върху раменете ми, а после обходи цялото ми тяло. Изражението му се промени, смекчи се. Изпитваше ли вина?
- Успяваш да изкараш най - лошото наяве, Мелиса - Счупи огледалото в банята, а аз отскочих назад стреснато.
- По дяволите - крещеше. Приближи се до мен и обхвана нежно с длани лицето ми. - Ще те накарам да забравиш. Аз..
- Не - прекъснах го. - Не се извинявай и не смей да прилагаш вампирските ти номера върху мен. Не искам да забравя. Искам да го запомня, за да знам с какво отвратително чудовище съм се обвързала. - Гласът сякаш не беше мой. Думите на Тана внезапно проникнаха в съзнанието ми - когато научиш какъв е в действителност ще се молиш да се оттървеш. 
- Тана бе права - загърнах се в кърпата,- Наистина искам да се разкарам от теб.
- Постарай се бързо да напуснеш къщата, след като изгрее слънцето ще си в безопасност. - Това вид извинение ли беше Оставяше ме на мира. Подминах го, в гардероба имаше стара вълнена рокля и без да му мисля я облякох. 
- Сестрата на Тана не можа да понесе миналото ми и се самоуби - каза толкова тихо, че едва го чух. От устните ми се изтръгна възклицание.
- Тя бе предишната ми жена. - Усетих тъгата в гласа му - Безсмъртието носи със себе си тежък товар. Хилядолетие живот означава още повече шибани грешки. Ти ме връщаш в миналото, защото толкова много проличаш на проклетата си сестра, заради, която изгубих единствения преживял всичко с мен. Единственият не ме изоставил заради тях. - Преглътнах тежко, нямах вина.
- Ти ме нарани умишлено, Не се измъквай с тези приказки. Не съм виновна, че Лара го е излъгала, аз не съм ти причинила нищо толкова лошо, че да заслужа подобно отношение. - изписках и побягнах.