Devil or not

Четвърта глава 14+

Четвърта глава

Ами ме откара до нас, през цялото време ми хвърляше притеснителни погледи, но не посмя да коментира външния ми вид. Определено бе тактична, затова и предпочетох да се обадя на нея, Никол на нейно място нямаше да ме остави да се измъкна без подробно да обясня всичко от А до Я. За почти тридесет годишна жена и майка на две деца изглеждаше чудесно - късо подстригана кестенява коса оформена на каре и топли винаги засмени почти черни очи, бе по - висока от мен и притежаваше убийствено яки крака - дълги и много стегнати. Исках и аз да имам толкова атлетично тяло, но мързела надделяваше и когато вътрешният ми глас ме критикуваше се успокоявах, че поне съм слаба.
- Не се притеснявай за работата утре, мъжът ми ще гледа детето, а ти най - добре топли леглото във вас, защото не изглеждаш здрава. - Наистина бе много мила не каза нито дума затова, че не появих на работа и ми предложи цяла няколко дневна почивка. Безценна.
- И все пак прекалено си бледа, не искаш ли да те откарам в болница?
Поклатих глава и понеже се сетих, че докато шофира едва ли следи какво точно правя измънках едно Не, най - близката болница бе на 90 километра, а и какво щях да обяснявам на лекарите. Един вампир бе много гладен, а аз го ядосах и ето резултат стои пред вас, драги. Бях на предела на силите си, спеше ми се.
- Ще се обадя на Никол да дойде да те наглежда, защото няма да имам възможност да остана при теб за вечерта.
- Благодаря за всичко - затворих колата и едва се дотътрих към апартамента ми.

Студът се просмукваше в кожата ми, дори пуловера, който си облякох не го прогони. Надух печката и се завих с всичките одеяла които имах, но топлината не идваше. Проблема не бе в градусите на стаята, а в мен.
Умирах ли, гадният вампир изпълни целта си.
Нямах сили да стана. Исках да се обадя на майка ми, но макар телефона да бе на нощното ми шкафче, не можех да го достигна.
Студ.
Тъмнина.
Мрак.

- Мел, какво се е случило -, чух гласът на Никол, но не различавах думите, струваше ми се че е прекалено далече. Исках да й отвърна, но от устните ми не излезе нито звук.
- Много си студена, Себастиан, ела и ми помогни. - Наистина ли дори в отвъдния свят щях да чувам неговото име. Губех съзнание и после пак се връщах, не разбирах нищо от ставащото около мен. Не знаех дали си въобразявам, но Ники хълцаше и плачеше.


- Пий - нареди някой - усетих металически вкус в устата ми, но нямах сили, а и желание да го изплюя. Пих толкова дълго докато не се почувствах отново цяла. Силите ми се възвърнаха. Това бе най - вкусното нещо, което съм пила и определено ми помогна. Отворих очи, не пиех непозната напитка, а смучех кръвожадно от китката на Себастиан. Отвратително, как можеше да ми причини това.
- Къде е тя? - скочих от леглото, в стаята ми беше адска жега. Изпитах порив на енергия все едно бях взимала наркотици.
- Пратих я до тях да донесе лекарства, не че щяха да помогнат, но нямаше как да я оставя да гледа лечителските ми способности. Преди малко й се обадих, за да я уверя, че си добре. - Изпухтях, а после започнах да се придвижвам бавно към вратата. Аз бях избягала. Притесних се - не изглеждаше ядосан, можеше да се е отказал от намеренията си.
- Не се опитвай да избягаш, невъзможно е. - За миг бе пред мен, а в следващия се обърнах и гледах как се седи пред единствения ми изход.
- Имаш дарбата да четеш мисли ли
- Не, просто ти си лесна за разгадаване - Грубо. Поне научих нещо ново за вампирите. Стойката му бе отпусната и това, че излъчваше спокойствие ме изнервяше, стоеше пред врата, пречейки ми, но в сините му очите очи липсваше
обичайната неприязън, която иначе виждах. Усмихна ми се. Когато някой е в добро настроение е най - добре да се помолиш за живота си.
- Няма да се върна в твоята мрачна къща - Повдигна веждата си, откровено ми се подиграваше - Аз не съм Лара и нямам вещерски способности. Искаш ли да ти покажа семейния албум за доказателство.
Аплодисменти - това получих.
Вярваше или се съмняваше?
- Скъпа, Мелиса, с теб попаднахме в една доста лоша ситуация. Поради гладът, който изпитвах от както дойдох тук изпих повече от необходимото количество кръв от теб...
Да не би да се опитваше да ми се извини, осъзнал е какво е причинил на едно невинно момиче. Усмихнах се. Щях да проуча смъртта на сестра ми, без негова помощ. Само трябваше да ме остави намира. Прекъснах го.
- Не се безпокой, прощавам ти. Бъди така добър да напуснеш града и ще направя всичко възможно, за да ти предоставя кръв за из път.
Сграбчи любимата ми жълта ваза и я метна към стената. Къдe сбърках?
Приближи се до мен, а аз се блъснах в стената, ръката му повдигна брадичката ми, заставяйки ме да го гледам в очите.
- Ти си една глупава тинейджърка, която нищо не разбира и говори много. - Отворих уста да кажа нещо - Не ти позволявам да говориш. С теб сме обвързани - каза го с такова задоволство, съвсем бе полудял.
- Точно така! Аз съм глупава тинейджърка, която няма никакво намерение да се обвързва с теб. Никога - изкрещях от ярост. Не знаех за какво обвързване говори, но сериозността с която подходи бе плашеща. Цял живот с него - ужасяващо.

- Наведи се и разкопчай панталона ми - Не, въпреки че не исках да го правя по своя собствена воля тялото ми изпълняваше заповедта клекнах и разкопчах черният колан на дънките му, ръцете ми трепереха. Паниката ме обзе. Смъкнах тъмните му дънки и зачаках следващата команда, досущ като някое кученце.
- А сега можеш извадиш пениса ми и да си поиграеш . - Изражението на лицето му бе изпълнено със самодоволство. Не, нямаше да го направя.
След секунда нямаше и помен от боксерките му, въпреки че го бях виждала гол и знаех че мъжественността му е забележителна, от толкова близко разстояние ми изглеждаше съвсем огромен. Точно приближих устните си към главичката.
- Спри. - Всичко приключи, той се облече а аз можех да разчитам отново на себе си. Изпълзях настрани. Исках да заплача от унижението.
- Какво ми направи? - Едва изрекох думите, той щеше да ме накара да му духам, а аз и да исках не можех да не се подчиня . За девствено момиче подобно нещо е съвсем ново. Това, което щях да извърша против волята ми още бе в мислите ми, когато той заговори.
- Ето в такъв тип връзка сме. Поради това, че сме свързани мога да ти давам всякакви команди, които ти и да не искаш ще се наложи да изпълняваш. - Гласът му бе станал дрезгав - Има още много неща, по които вампирите и хората се различават, но ще бъдат изненада. - Наведе се към мен, погали белега на врата ми и прошепна в ухото ми
- Искаш ли доброволно да продължим - Цялата се разтреперих, а той се засмя - Не тревожи, не съм чак толкова нетърпелив, днес ти дадох избор и се надявам да го оцениш, защото следващия път може да не съм в настроение да ми отказваш.
В корема ми се образува топка от притеснение, стоеше прекалено близо до мен, прокара език по двете ранички от зъбите му и това бе последното нещо, което можех да изтърпя за днес. Бутнах го.
- Никога повече не прави така, не искам, която и да било част от устата ти да се доближава близо до шията ми. Ако пак ме ухапеш или ме накараш да правя мръснишки неща - кълна се, ще намеря начин да те убия и повярвай ми изобщо няма да съжалявам. - Всичко, което ми се случи бе толкова объркващо, че не разсъждах трезво. Гневните емоции взеха връх над мен.
- Последно предупреждение - Хвана косата ми и я издърпа силно назад, увивайки я около юмрука си. Изписках от болката, но той не отслаби хватката си. Усещах дъхът му до мястото, където му забраних да доближава. - Не обичам да ми заповядват и държат тон. - зъбите му ме одраскаха, опитах да се отдръпна. - Дали съм добър зависи изцяло от теб, да предизвикваш гневът ми не е добър подход. Ще ти простя грубото поведение, тази вечер е единственият ти бонус. Скръцнах със зъби, не бях малко дете, което има нужда от поучаване.
- За хората бракът не значи нищо, обричат се един на друг, успокоявайки се, че ако не върви ще се разведат. При нас няма вратичка. Завинаги заедно, звучи ли ти добре, amor meus*? - Пусна косата ми.
- Не - Нямаше да се съглася на подобно нещо. - Не си и помисляй, че ще ти се подчинявам. - зашлевих го и крещейки
- Мразя те - напуснах стаята. Нищо. Не тръгна да ме търси.


Останах пред къщата, в която живеех, опитвайки се да потисна агресията в мен, домът ми бе една двуетажна къща строена преди повече от двеста години. Беше цялостно модернизирана и не приличаше на типичните старинни сгради.
Собствениците бяха напуснали Торн преди повече от десетилетие, първи етаж се състоеше от два апартамента, единият обитаван от моята особа, а другият празен. Никога не се бях качвала на втори етаж и не знаех дали е пригоден за още наематели. Майка ми я избра, защото бе с фасада с прасковен цвят. Нямах и представа на кого превежда наема.
В главата ми се въртяха толкова много въпроси, относно вампирите, вещиците,
а запаса ми от информация за паранормалния свят се изчерпваше само с художествена литература и филми, при това не голямо количество защото не бях фенка. Не бях подготвена да стана част от този нов свят. Никога не съм вярвала, че хората са най - висшите същества на планетата, но пък вампирите и вещиците да съществуват звучеше прекалено тривиално. Единственият човек, е не бях сигурна, който можеше да ми даде малко повече знания бе майка ми.
- Защо ми звъниш толкова късно, скъпа - Съненият й глас ме накара да се почувствам неудобно. Обаче аз бях тази, която бе измамена и трябваше тя да се чувства така.
- Вещица ли си - Този въпрос ме измъчваше от както чух, че Лара е. Директният подход към темата, щеше да даде по - добър резултат от увъртането. Аз не притежавах никакви магически способности, но тя след като доказа завидните си способности да лъже, едва ли и е било трудно да се прикрива.
- Мел...
- Очаквам отговор, Алисън Блекмън - Никога не употребявах цялото й име, щеше да разбере, че няма да се измъкне.
- Откъде ти хрумна тази глупост?
- Не ме лъжи, знам за Лара, ако този път не ми кажеш истината край с нашите отношения. Ще загубиш и другата си дъщеря. - Използвах най - суровия си тон.
- След като искаш истината - да, но аз съм непрактикуваща вещица. Сестра ти се забърка в сборище на вещици, такива каквито не трябва да съществуват - изгубили своя път, егоистични и жестоки, практикуващи magia malefica. Казах ти остани в Торн и забрави всичко. Не се забърквай. Да не би да са те намерили? - глъсът й изтъня и бе изпълнен със страх.
- Никой не ме е търсил. - Този път лъжкинята бях аз, но ако научеше за вампира, който ме чакаше в стаята ми като нищо щеше да получи удар.
- Нямаш право да ми нареждаш вече, майко.
- Мелиса, само там си защитена. Това е всичко, което мога да ти кажа на този етап, ще дойда възможно най - бързо при теб, баща ти се събуди.
Отново ми затвори.
Защо не каза, че ще ми се обади отново, а реши да идва? Какво щях да правя? 

Моля Ви гласувайте, ако Ви хареса. Очаквам коментари за главата. :)