Devil or not

23

Почти го убих.
Майка ми бе тази, която прекъсна страхотното ми доказващо, че съм лоялна към вампирите представление. По - добре нямаше как да се справя дори да исках. Кралицата да се опита да убие вампир. При това не трепнах дори, гледайки го как се мъчи.
Нещастникът скимтеше свил се на пода, а очите му сякаш щяха да изхвърчат.
- Мелиса.
Все още не й обръщах внимание, бях съсредоточена към нищожеството пред мен.
- Само смей отново да й посегнеш и никой няма да те спаси от мен.
Вече можех да си тръгна. Вещиците скупчили се около нас ми направиха път някои се усмихваха, а други ме гледаха осъдително. Майка ми ме дърпаше за лакътя, а аз просто я следвах.
- Страшно си безотговорна. Глупачка.
Майка ми определено не бе топ майка, но напоследък много често ме обиждаше.
- Аз съм кралица - стараех се да говоря спокойно - Тези жени са системно малтретирани. Кой друг ако не аз, ще покаже, че няма да се толерира подобно отношение.
- Излагаш Себастиан! Само доказваш, че той не може да те контролира. Как мислиш ще постъпи с теб?
Той не бе против насилието, все пак щеше да ме убие веднъж, така че нямаш как да твърдя, че подкрепя моите виждания. Сигурно щях да поседя дълго време заключена. Свих нехайно рамене.
- Той не е чак такъв проблем.
- Да се опиташ да убиеш вампир в Столицата е равносилно на война.

Война?

Себастиан ме помоли да не давам поводи, че двамата сме разединени, а аз направих точно това. Действията ми значеха - не те зачитам съпруже.

- :Може й да си права, но повярвай ми. Този имаше нужда от урок.

Стигнахме двореца. Преди да се изправя срещу мъжа ми щях да имам достатъчно време, за да подготвя тезата си. Отворих тежката врата, а шумните гласове нямаха нищо общо с тишината от преди да изляза.

- Трябва да отиде в затвора. Мръсна вещица.

Вратата се затвори, а аз не бях в настроение да ме тъпчат.

- Кой от вас е следващия? Може би трябва да ви понауча на обноски.

Бях напълно загубила разсъдака си, но нямаше да позволя да ме смачкат. Слуховете за мен се разпространяваха с прекалено бърза скорост.

- НЕ се дръж надуто, вещице. Ако те нападнем за няколко секунди ще си в онзи свят.

- Нима? - Повдигнах вежда, а тона, с който го казах можеше да среже всичко.

- Дали да не те позагрея малко?

Бях готова да използвам силите си, но Тана ме прекъсна.
- Кралице - думата прозвуча присмехулно - опитай се, но първо пробвай с мен.
Тя бе пречка и отвратителното й държание към мен като се сетя. Щях да й дам урок. Подпалих ръкава й, майка ми изпищя ужасено, а Тана се нахвърли върху мен.

- Малка кучка.

Събори ме на земята, с цялата си сила усетих как на косъм главата ми щеше да изхвърчи когато ме шамароса.

- Ще видиш, че въпреки че си играеш с огъня си все същото невинно момиченце.

Зъбите й пробиха кожата на шията ми и огъня, който я гореше спря рязко. Болката, която изпитвах докато се хранеше от мен бе необичайна. Носът ми бе разбит, и цялата ми лява половина кървеше, а с всяка секунда, която продължаваше да пие от кръвтта ми усещах, че съвсем ще припадна. Когато Себастиан ме ухапа чувствах просто, че ще умра, но при Тана болката бе ужасяваща и неспираща.

Никой не се месеше. Абсолютно никой.

Някой се изсмя и смеха му прозвуча прекалено извратено.

- Само две жени биха могли да направят толкова ефектно представление.

Тана си надигна главата от мен и този път прочетох в очите й страх. Тя никога не се страхуваше, но от този вампир цялата се смрази.

- Лазарус - отдръпна се от мен, веднага се поклони. Аз не можех да помръдна от земята и просто стоях и наблюдавах. Той се приближи, дългата му черна коса бе вързана на опашка, а елегантните му дрехи бяха странни на фона на ежедневните дрехи, които носеше Себастиан. Не виждах очите му, но осезаемо усетих опасност когато се приближи до мен и Тана.

- Малката вещица почти убива вампир, а после напада една от Осемте, много смело - всяка дума звучеше подигравателно - Обаче една от Осемте да пие кръв от кралицата също е нечувано. Ако си била толкова гладна трябваше да ме повикаш, Тана.

Измърка името й сякаш му бе любима жена и я прегърна.

- А сега пий.

- Не.

Изрече го съвсем глухо.

- Лазарус - гласът на Себастиан изплющя като камшик, той се отдръпна от треперещата Тана.

- По - късно ще я накажеш както заслужава. Първо ще трябва да се разправям с непокорната кралица. Хайде, вещици знаете какво да правите.

Пет вещици ме наобиколиха и енергията, която идваше от тях не ми хареса. Силите ми намаляваха, той каза, че ще ги блокира и го направи. При това публично пред всички тези скапани вампири.

- Не.

Когато приключиха се надвеси над мен и облиза разранената ми буза. Не ме гледаше в очите, което знаех, че е лош знак.

- Коя от двете кули все още се използва за наказания?

Не знам към кого бе въпроса, но знаех, че съм яко прецакана.

След много време най - накрая написах главата.

Надявам се да ви хареса.

Имам едно въпросче цялата история някои глави са много къси, не ми идва муза за редакция, затова приемам критики и идеи, с цел какво да добавя и подобни неща. Предлагайте, че да мога да я пооправя. :Д
Гласувайте и коментирайте. ❤️❤️❤️