Devil or not

Първа глава

Сестра ми бе убита преди четири години. Разбира се, официалната версия беше друга, но цялото семейство знаеше, че медиците и полицията потулиха случаят достатъчно бързо, за да не задаваме въпроси. Заплашителните бележки, които майка ми получи след това я накара да направи всичко възможно просто да предпази другата си дъщеря- моя милост. Подписа всичките документи без да ги подлага на съмнение и се скри в собствената си черупка, от този момент ролята й на майка приключи за нея. Затова реши че ще е по - добре да ме изпрати надалеч от всичко, другата причина беше, че аз и сестра ми бяхме близначки всеки път, в който ме погледнеше тя виждаше Лара.

Последните четири години живея в малкото градче Торн, изключително скучно място с няколко заведения и едно училище, в което преди месец завърших. Бях толкова щастлива, че настъпи момента в който щях да се преместя, за да започна да уча в университет, докато не сподолех плановете със семейството ми.

- Майко, какво мислиш, кой от двата университета ти звучи по - добре?

- Какво ? - изненадата и в гласът й бе шокираща, вместо да се радва, че дъщеря й има намерение да се развива, тя се учудваше. Ентусизмът, с който се бях заредила започна да спада.

- Не погледна ли електронната си поща изпратих да ги разгледаш ?

- Мелиса, забранявам ти да се местиш от този град. - Моята мила и сладка майка обикновено не ми забраняваше или отказваше каквото и да било, но гласът й бе прекалено категоричен и не търпящ възражения. Звучеше по същия начин когато забрани на мен и баща ми да питаме какво пише в бележките и никога повече да не говорим относно смъртта на Лара. Нещо се бе случило.

- Да не би да разбра нещо относно убийството на Лара - Чух как затъи дъх, а после най - безсрамно ме излъга, казвайки "Не" и затвори телефона.

Когато сестра ми почина бях на петнадесет и всичко се случи толкова бързо - преместването ми, боядисването на косата ми от русо в черно - за да не приличам на нея, че нямах време да задавам въпроси или да разследвам. През цялото време не си позволявах да мисля за убийството, защото знаех, че майка ми иска да забравим всичко - а аз като добра дъщеря се стараех да последвам примера й. Не исках да я наранявам, казвайки й истината, че според мен това не е нормално и трябваше да направи всичко възможно да намери скапания убиец и да го убие собственоръчно. Баща ми знаеше какво си мисля затова преди да замина реши все пак да сподели поне малка информация от това, което знаеше.

- Мел, не мисли, че Ана не обича сестра ти и не иска справедливост. С нея сме от двадесет години и знам, че сърцето и плаче, но тя знае нещо, което я кара да направи всичко възможно, за да защити теб. Бори се с всичките си майчински инстикти само и само да не загуби и другата си дъщеря.

Тогава не се бях замисляла, че забраната не е била за татко въпреки че така каза, а само за мен, но за да потушат моето недоволство ме бяха излъгали. Със сигурност с него си бяха говорили за Лара, но той също нямаше представа какво крие.

P.S. Другите глави няма да бъдат толкова къси. Моля оставете коментар и гласувайте, ако Ви е харесало.