Devil or not

Пета глава

В библиотеката рано сутрин винаги бе пусто и тихо, дървения паркет скърцаше на места, а светлината изобощо не бе подходяща за хора, които искат да четат, затова всеки взимаше книгите в дома си. Колкото и старо и да беше това място, аз искрено го харесвах нямаше модерните мебели, времето сякаш бе спряло, помахах на Ами и се насочих към мястото където стояха старите вестници. Малко след Втората световна война в библиотеката бе избухнал пожар, но въпреки това много от книгите бяха спасени. В Торн издаваха само ежеседмични вестници, архивистите бяха успяли да запазят повето от тях. Най - старият вестник бе от 1902г и в него нямаше нищо интересно, разгледах по - голямата част, но нито един не даваше информация за нещо необичайно.
В едно бях сигурна майка ми твърдеше, че само тук съм защитена, което означаваше, че това място е специално. Другото което не излизаше от ума ми е че къщата сигурно бе защитена, най - вероятно бе направила някакво вещерско заклинание. Исках да разберера нещо повече за дома ми, но старите вестници, не помагаха. Очите ме заболяха от разлистването и четенето.
- Изглеждаш много по – добре, казах ти, че си почивка днес. – Аманда се приближи до мен и аз подскочих, изобщо не я чух да се приближава.
- Така и се чувствам. - Усмихнах и се и реших, че тя може и да е чувала за хората, които са обитавали къщата.
- Знаеш ли кои са били предишните собственици или познаваш ли настоящите на къщата, в която живея. – Определено се учуди, но бързо започна да търси неща, които смяташе, че биха ми помогнали
- Няма ги. – ядосваше се тя – Всичко е изчезнало.
- Какво е изчезнало? – Звучах прекалено любопитно, вървях след нея и прибирах всеки вестник, който изваждаше.
- Преди бе пълно със статии за твоята къща, а сега всичко липсва. Когато постъпих на работа ги прочетох имаше много интересни неща. Къщата е била построена от мъж на име Ноел Фантомфайв бил аристократ, но в последвие жена му и децата му я намирали за зловеща и се преместили другаде. Хората много ги харесвали и били учудени от бързото им изнасяне. Според старите градски легенди те са бягали от нещо. Според мен хората просто са си фантазирали, в Торн, винаги е било спокойно и дори случаите на убит или изчезнал човек са изключително ниски. След време едната му дъщеря се върнала дългосрочно в Торн и продължила рода. Последните 50 години никой не живее в нея. Последните живеели там са имали две дъщери. – съжалявам, но не помня имената им. Странно, че някой е изхвърлил всичко.

Благодарих й и се сбогувах с нея. Не знаех кога ще пристигне майка ми и бях безкрайно обезпокоена, но Себастиан със сигурност нямаше да ме закача до вечерта. Не достигнах до никаква полезна информация, освен едно някой се бе погрижил да не науча нищо повече от известното. Имах съмнения, че децата, които не живеят там са майка ми и сестра й, но доказателствата липсваха.
Ако библиотеката не помага то гугъл би ще го стори. Въпреки че бях традиционалистка в известно отношение, едва ли имаше нещо по могъщо от интернет. Дори фалшивата информация бе по – добра алтернатива от липсавата.
Нямаше никаква информация нито за Ноел, нито за майка ми, за градчето единствено пишеше, местоположението му и населението на жителите. Нищо интересно
Когато написах обаче магия малефика, имаше резултат.
Черната магия е най - злонамерената магия, използва се за убийства, тежки телесни наранявания и за други нечисти цели.
Некромантия - практикуване на магия включващо разговори с мъртви, призоваване на духовете им.

Отчаях се, всеки знаеше тези неща. Всичко, което намерих бе напълно тривиално, нищо ново и безизвестно. Звукът, че имам ново съобщение ме накара да приключа разследването.




Снощи спах с най - якия мъж на света. Изцяло мусколест и божествен. Аз те водя, първа загубих девствеността си. Влюбвам се.
Ники.