Devil or not

Шеста 16+

Себастиан се приближи , а аз стоях като вцепенена. Какво означаваше това Защо искаше да обрече двама ни на този безумен съюз. Облечен в сива тениска и дънки, изглеждаше почти като нормален мъж. Почти.
- Ставай, любима. - Издърпа ме и прошепвайки толкова тихо, че не бях сигурна дали не ми се причува
- Не се дръж сякаш се чудиш как да избягаш от мен възможно най - бързо.
Преди да отворя уста и да отвърна, че по точно не би могъл да определи намеренията и мислите ми.
- Tace.[ Млъкни.]
Не знаех какво означава това, което каза, но от гърлото ми не излезна нито звук. Опитвах на няколко пъти да кажа да си го начука, но освен че сигурно преличах на луда резултат нямаше, чувствах се както когато се опита да ме накара да му духам. Забрани ми да говоря. Презирах всичките му вампирски номера. Мръсник.
- Точно така, не бъдете шокирани смятам да се обвържа с нея. Това трябва да ви доведе до извода да внимавате как се държите. - Изсмя се ехидно. Натаниел и викинга, чието име все още не бях научила, изглеждаха по изненадани и от мен. Физиономиите им издаваха крайно недоволство.
- Ти си напълно полудял - извика викингът, хвана здраво за тениската, в опит да го вдигне във въздуха. Преди да осъзная какво става двамата се озоваха на земята. Себастиан замахна и видях как юмрукът му се стовари върху челюстта на другия мъж, той не му остана длъжен и след минута от носа на Себастиан рукна кръв. В един момент не можех да различа кой кого удря. Натаниел ме издърпа настрани, за което му бях благодарна.
- Харолд, подчини се. - Никога не съм мислела, че нечий глас може да звучи толкова изискващ пълно подчинение. Винкингът застина, а сетне се изправи, видимо недоволен от ситуацията. Първоначално не осъзнах, но Себастиан използваше това си умение не само върху мен, а и върху него, което значеше че не е породено от пиенето на кръв. Лъжец. Всички около мен ме лъжеха. В никакъв случай не трябваше да допусна да преспим заедно. Само така щях да избегна обвързването, неговите приятели ми дадоха неволно ценна информация.
- Мисля, че не успяхте да се харесате на бъдещата ми съпруга - изгледа ме намръщено. - Нека се върнем при нейната приятелка, как й беше името. Харолд не е възпитано да караш дамата да чака особено след като миналата нощ си се забавлявал доволно.
Ако Нататиел не ме държеше щях да припадна. Никол бе спала с този противен русокос кучи син. Аз бях виновна. Заради мен тя загуби девствеността си, а най - лошото бе, че всичко тепърва едва започваше. Колко ли още души щяха да бъдат наранени


Останахме сами, бях на път да се срина изцяло. Исках да крещя, чупя, да убия гадните кръвопийци, което едва ли щеше да се случи скоро. Кашата в която се оказах забъркана не бе нещо за което да съм подготвена.
- Много секси рокля. - Закачливата му забележка ме накара да настръхна, той никога не говореше така. Винаги даваше наставления, команди или ме заплашваше, но да ми направи комплимент - нечувано.
- Защо искаш да останем насамие - Колкото по - бързо приключихме с това, което искаше щях да стигна до Ники и да се опитам да я предпазя. Не знаех как точно ще стане това, но щях да я защитя. Не можех да й кажа, че всъщност е използвана за да наранят мен.
- Наистина ли не предполагаш или просто се правиш на глупачка Мислех да се опознаем по - добре и чак тогава да пристъпим към тази част, но сега благодарение на твоето отношение и любопитство се налага да премахнем всички съмнения, че с теб може да не се обвържем наистина. - Пристъпи към мен и хищническия поглед който ми хвърли оглеждайки голите ми крака, означаваше, че трябва да бягам, което обаче в моя случай нямаше да ми помогне. Да се надпреварваш с вампир е безсмислено освен ако самия ти не си такъв.
- Опитваш се просто да ме сплашиш. - Скръстих ръце пред гърдите си. Нямаше никой около нас, нито имаше какво да взема за оръжие. - Какво толкова съм направила, че да се налага точно в
момента да спим заедно - едва прошепнах последните думи. Обзе ме истински страх, той бе напълно сериозен.
- Съжалявам, Мелиса.
- Моля те, аз съм дев..
- Не говори - Отново не излизаше звук от устните ми. Понечих да го ударя, но хвана ръката още преди да замахна.
- Не се съпротивлявай - Говореше ми тихо, звучеше сякаш се опитваше да ме успокои, което бе невъзможно. Не можех да видя изражението на лицето му, подпрях ръцете си на стената. Ръцете му докоснаха бедрото ми и се плъзнаха нагоре. Усетих, че се подмокрям и най - неловкото бе, че и той и аз знаехме, че това не беше свързано със заповедите му, а просто моето тяло отговаряше. Тялото ми се отпусна. Повдигна роклята ми, скъса прашките ми, които се спуснаха по краката и паднаха на земята
- Наведи се - Изпитвах истински срам, страх и гняв, не можех за преценя кое чувство най - силно ме бе обзело. Смъкна дънките си със силен тласък влезе в мен. Сълзите се стичаха по бузите ми и се молех всичко това да приключи по - бързо. Всеки негов тласък ме разкъсваше, приятното чувство от преди малко отстъпи място на болката.
Ники вчера се похвали, че не е девствена, но ако секса винаги беше болезнен не разбирах защо някоя жена би го правила доброволно. Сигурно при нея е било хубаво. Мразех го, този път наистина. Не можех да му го простя. Едва се държах на краката си и точно както бях на предела на силите си той ме захапа и промърмори някакви думи в ухото ми.
- Успокой се, сега ще ти доставя удоволствие. - Облиза ухото ми и с лявата си ръка започна да масажира клитора ми, стисках силно крака и се опитах да се поизвъртя, но това само му помогна. Подмокрих се и постепенно започна да ми става приятно. Пръстите му така ме възбуждаха, че аз бях тази, която несъзнателно ги търсеше. Усещането, което изригна в мен бе невероятно. Не можех да мисля за нищо освен, че искам да достигна най - накрая шибания оргазъм.
- Не спирай - по някое време бе махнал заповедта си и стенанията ми определено не бяха тихи.
Ръката му докосна гърдата ми и го молех да продължи, исках още
- По - бързо. - Забърза и след малко усетих как семето му се излива в мен, докосна отново клитора ми и свърших.

След като си наместих роклята и страстта отмина, срамът и гневът ме обзеха.
- Никога няма да забравя какво ми причини и това, че ме обвърза насилствено с теб - изсъсках.
- На теб също ти хареса - самодоволната му усмивка ме влудяваше.
- Сигурно си ме накарал с някои от твоите вампирски трикове да изпитам оргазъм. - Той се засмя и посочи пениса си при което цялата почервенях
- Ако считаш уменията му за трик, благодаря. Не бъди толкова кисела - Придърпа ме към себе си и ме целуна. Може и да ме беше възбудил и постигнал своето, но нямаше да му позволя отново да го направи. Сритах го между краката.
- С теб не сме влюбени гълъбчета. Не си мисли, че краката ми някога отново ще бъдат отворени за теб.
Тръгнах към заведението без да изчакам ракцията му, а липсата на бельо ме караше да се чувствам страшно неудобно. Краката ме боляха, но въпреки че исках да се прибера възможно най - бързо вкъщи трябваше да видя Никол.
- Помниш ли какво ти казах, amor meus, да съм добър зависи изцяло от теб, а ти се справяш плачевно. - С три крачки ме настигна и обърна към себе си. - Ако не те бях белязал, можеше и да не доживееш сутринта. Вампирите те мразят, а да им обясняваш как не ме искаш щеше да доведе единствено до по - бързото ти ликвидиране.
- И кога намерението ти от да ме убиеш стана да ме защитаваш - Сарказмът преливаше в гласа ми.
- Намеренията ми към теб вече са напълно променени. - Обхвана с длани лицето ми - Сега ще трябва да те опазя.
Останах загледна в гърба му, а след това се затичах към него. Нищо не разбирах.

Моля ви гласувайте и оставете коментар, надявам се да Ви хареса